Гласът на България – можело!

Преди няколко дни реших да погледна поредния телевизионно – състезателен, „риалити формат” – Гласът на България, ей така, просто да не се разграничавам от съвремието си. Да си кажа честно и другите преди него съм ги гледал по веднъж, а някои дори и по-малко. Различното в случая е, че го гледах и втори път, трети, та дори и четвърти път. Гледам го предимно на запис, и си го пускам дори, когато не мога да го гледам, а само го слушам.

Защо реших да споделя това с вас? Защото това предаване, Гласът на България, ми хареса. То, за сега, олицетворява голяма част от  моята представа за нещо приятно, развлекателно и зареждащо. Пълно е с невероятно много талант и позитивизъм. Подбрани са кадри с участници, които вдъхват живец на гледащия, на мен. Разбира се, има както изключително талантливи и можещи, така и не чак толкова можещи участници, но и едната и другата група са личности преследващи мечтите си.  Навярно на някои мечтата им е да пеят, да създават опияняваща красота с гласовете си, за колкото се може повече хора, на други пък, може би, мечтата им се простира просто до желанието да станат известни. Въпрос на лично виждане за живота, и все пак щом имат мечта, Гласът на България им е предоставил шанса да я преследват и сбъднат, но само със средствата на таланта, на това, с което са се родили и развили. На нас, зрителите, това телевизионно шоу ни дава възможност да видим процеса на изправяне срещу трудността и шанса да сбъднеш съкровеното си желание. Показва ни емоцията, която протича във всеки един кандидат за Глас на България, а и в избраното жури.

Хареса ми идеята, оценката на участниците да бъде въз основа, единствено, на гласовите и музикалните им качества. Оценяващите да не виждат и да не комуникират по никакъв начин с кандидатите преди да чуят изпълнението им. Това е по-справедливият начин в сравнение с всичко, което съм виждал до сега от телевизионния екран.

Чест прави на журито, че се стреми и търси хубавото, търси уникалното, търси отличаващото се в престрашилите се да застанат пред тях или по-точно зад тях. Чест прави на четиримата треньори, че се фокусират върху положителното у всеки един, върху качествата, върху решенията.

В крайна сметка излиза, че и в България можело да се направи нещо хубаво и градивно. Можело е да се наблегне на по-добрата страна на монетата, а не само на проблемите. Можело да се даде път на справедливостта, дори и в тази субективна, неписана форма. Дано се запази тази положителна и градивна тенденция и в следващите епизоди на предаването.

Гласът на България – можело значи!