Гласът на България

Преди време изразих мнението си за едно телевизионно шоу (мнението ми). Тогава се зарадвах, че и в България можело! Пожелах си впечатлението, което остави в мен това предаване да се запази до края му. Е, с гордост мога да кажа, че „Гласът на България” не просто запази в мен доброто чувство, но успя дори да ме впечатли още повече – положително, каквото, за моя изненада, беше цялото предаване. Изгледах всеки епизод от него. В повечето случай бях напълно съгласен с вота на публиката и мненията на треньорите. Имаше и малки разминавания, но аз все пак не мога да кажа, че разбирам от музика. Разминаванията ми бяха чисто лайшки. 🙂 И в крайна сметка трябва да си призная, че треньорите бяха по-прави.

В началото на предаването си бях нарочил някои фаворити. Някои от тях се представяха все по-добре с напредване на състезанието, други запазиха просто силното си ниво. В началото въобще не смятах, че Стелияна Христова може да стане победител. Да, тя пее красиво, дори прекрасно (така й изглежда)! Но в нея ми липсваше духа на победителя. Беше ми прекалено свита.

Като се замисля, моето мнение за избора на победителя в предаването е, че беше напълно справедлив и обективен, защото:

  1. Тошко пее уникално, но точно на финала треньорът му, му подложи крак. Започна да се състезава с него и да показва, колко по-добър от него е. Нещо, което нито един от другите треньори не си позволи да направи.
  1. Роксана. Специфичен, много силен и запомнящ се глас. Въпреки това, тя не повярва в себе си. Тя абдикира от финала.
  1. Игор, отличен изпълнител. Глас, поведение, отношение. Завършен артист, професионалист.
  1. Стелияна, най-добрият певец на финала. Истинският победител в „Гласът на България”. Качи се на сцената, красива, силна, вярваща и много, много можеща! Плътен, привлекателен глас, който като че ли излизаше от душата й, не от гласните й струни. Тя беше безапелационно най-добрият глас на финала.

Та, както казах, Стелияна ми беше прекалено затворена в началото на предаването, НО с всеки следващ концерт тя израстваше, видимо. Последните три концерта, преди финала, показа, че вече е по-добър състезатели, че е по-добър изпълнител, по-уверен и е готова за голямата „битка” и още повече – за голямата сцена.

Треньорката й също демонстрира поглед в бъдещето. Още от самото начало, Мариана Попова избра за свои помощници хора, които реално създават певци. Педагози, които реално извайват и знаят как да помогнат на талантливите гласове, на талантливите хора. Това според мен е правилният модел за развитие, безспорно водещ до успех.

Трябва да се отбележи, че и господин Кирил Маричков заложи на стратегически помощник. Той избра за съветник човек, който създава продукта. Човек, който има погледа, опита и нюха да оцени подходящия глас за печелившия продукт.

За финал, Стелияна Христова заслужава да бъде „Гласът на България”, защото показа, че освен талант, има сила, воля и търпение да продължава да върви напред и да се развива. Според мен, щом един човек може да покаже такъв напредък в рамките на няколко месеца, той заслужава да бъде и „Човекът на България”. А след такава песен и такова изпълнение:

… думите стават излишни.

*Използваните видео материали са взети от youtube.com.

.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>