Работната среда – мотивиращ фактор (част втора)

След като в предишната статия разгледах работната среда като материална база, сега ще обърна внимание на втората й страна – социална среда. Повечето хора по света изкарват по най-малко 40 часа седмично на работното си място. Това означава, че изкарват 1/3 от денонощието си сред колеги. Как ли ще се чувства човек, и колко ще е продуктивен, ако професионалното му обкръжение не предразполага към ефективен труд? Ами ако няма колегиални отношения или дори средата е враждебна? Това са въпроси, които пряко влияят на мотивацията на всеки един работещ в организацията.

Социалната среда на работното място е един от най-важните фактори за успешното просъществуване на система за управление чрез мотивация. Трябва да е ясно, че превъзпитаването на хора в работна зрялост е един много труден процес и е неоправдано да се осъществява. Затова, всичко, което трябва да направи ръководството на една организация по отношение на социалната среда е да създаде предпоставките за коректни, колегиални, позитивни, човечни взаимоотношения. Как да се постигне това?

1. Откритост. Мениджмънта на организацията трябва да поддържа открита, ясна комуникация с всички работещи. Трябва да изисква същото и при отношенията колега – колега. Всички ясно трябва да знаят, кой, какво има като ангажименти, какви са критериите за добро изпълнение на задачите, кой, как се оценява от колеги и ръководители. Задкулисните игри, интриги и шушукания трябва да са сведени до минимум (дори до 0). Когато някои не се е справил с някоя задача, това трябва да бъде обсъдено и разяснено – коректно, безпристрастно, открито. Ако се налагат санкции, те трябва да са въз основа на професионалното изпълнение. Всички опити за интриги и „подривни” дейности от колеги, трябва да бъдат остро потушавани.
2. Равнопоставеност. Както в обществото всички сме равни пред закона, така и в една организация всички са равни пред работата (печалбата). Трябва хората да се оценяват на база полезността им. Шуробаджанакизма, ако искаме организацията да се развива, трябва да остане в миналото. Изграждането на „антуражи” около силния на деня (шефа) и привилегироването им също е нещо излишно и демотивиращо. Хората биха се мотивирали да заработват възнаграждението си повече, ако знаят, че няма да останат на заден план, ако не са вечно съгласните и непротиворечащи „послушковци”. Хубаво и приятно е да знаеш, че това, което те прави пръв сред равни са постигнатите резултати и уменията, които притежаваш и развиваш.
3. Диференциация. Ръководството трябва ясно да отличава и възнаграждава всеки работник. Ясно е, че не може всички да са еднакво добри в изпълнението на задачите. Всеки притежава различни качества и по различен начин успява да ги използва в работата си. Едни работници са по-успешни от други. Точно поради тази причина трябва да има диференцирано възнаграждение. Слагането под общ знаменател на всички е силно демотивиращо за всеки човек – „защо да давам повече от себе си, защо да работя по-усърдно, като и дори да не го правя, пак ще заработвам същото възнаграждение?”. Както го е казал народа – „Всеки му според заслугите!”
4. Колегиалност. Лидерите в организацията трябва да изградят организационна култура базирана на колегиалността. По-добре и за работещите и за организацията е да има условия за взаимопомощ между колегите. Тези отношения трябва да се подстрекават от страна на ръководството. Трябва да се разбере, че не е срамно да се поиска помощ. Когато хората знаят, че могат да разчитат на колегите си, това ги мотивира да бъдат по-смели и биха се ангажирали с по-сложни задачи, което от своя страна води до по-висока печалба за всички.
5. Екипност. Мениджърите трябва да сформират екипи по различните проекти на и в организацията. По този начин се постига сплотяване на колектива в работни ситуации и взаимно доверие между работещите. Хубаво е по различните задачи да се сформират различни екипи, за да може всеки в организацията да се познава с всеки.

Развитието в позитивна, градивна, открита социална среда винаги е плюс за всеки човек, а когато работната среда е такава, тогава плюса се превръща в печалба. Мотивацията се повишава, удовлетвореността на работещите в организацията също. Кариерното и личното развитие се ускоряват, какво повече и трябва на една организация.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.