Просто грешка или Провал – ти избираш

“A man may make mistakes, but he isn’t a failure until he starts blaming someone else.”
John Wooden

„Човек може и да прави грешки, но не е провал, докато не започне да обвинява някой друг.” Джон Луудън

Заради грешните си решения ставаме по-добри, не заради правилните. Грешките ни ни развиват, само те могат да ни научат, стига да не се отречем от тях. Има една английска поговорка: “To err is human…”* (Да грешиш е човешко…), но още по присъщо на човека е да се срамува и да отрича погрешимостта си. Обикновено правим това заклеймявайки другите, или обстоятелствата, или ситуацията, или каквото и да е друго овен нас си. Разбира се, след време, когато пак се наложи да вземаме решение в идентична ситуация, пак грешим, и пак всички и всичко са виновни за неуспеха, освен нас! И така малко по малко се превръщаме в провал, защото нито един път, когато сме имали възможност, не сме си извадили поуката и по този начин сме отложили развитието си.

Израстването ни идва тогава, когато се вгледаме в себе си. Когато си отговорим на въпроса „Защо?” и изправим грешното поведение, което е довело до нежеланото следствие.

От личен опит знам, че „не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава”. Разбрах това, правейки една и съща грешка повече от един път. Да, не обвинявах другите, но не обвиних и себе си за първия път. Тогава дойде втория път, същата грешка, при същите обстоятелства.

Благодарение на искрения отговор, на истински приятели, на втория важен въпроса: „Какво направих неправилно, че да се стигне до тук?”, видях моя принос в нежеланите последствия. Това беше момента, в който реших – дори и да греша, ще знам, че аз съм си виновен и няма да се превръщам в провал!