За мен
Роден съм през, не чак толкова далечната, 1985 година, и все пак не съм на повече от 18 години!
До 7-мата ми годишнина се отдадох на бели и детски игри, предимно в контролирана среда (родители, по-голям брат и т.н.). След това продължих с още по-големи бели вече в родното школо заедно с добри съратници и авери. Учих се добре, не слушах много, но завърших основното си образование като отличник, въпреки пакостите, които непрекъснато ме спохождаха (аз бях толкова мирен, а непрекъснато нещо се случваше около мен, разбира се – невинен до доказване на противното
).
И така се стигна до средното образование, гимназия, че и с английски език! Ама, какво да се прави, и това образование го избутах, пак като отличник.
После, не щеш ли, ме осени идеята да взема да взема и едно „висшо”, не защото е модерно, а за да ме допускат по интервюта поне!
Всъщност, тя тази идея се беше зародила още някъде посредата на пътя към дипломата за завършен 12-ти клас и както добре научих, за да се случи нещо трябва да е било първо идея! Та с тази идея се явих на кандидатстудентски изпити в няколко ВУЗ-а. И за да е драмата пълна, не просто ме приеха, а ме приеха навсякъде, където пробвах. Така осъзнах, че всичко в живота е въпрос на избор – на собствен избор, ако искаш да живееш собствения си живот. Понякога изборът е труден, в този конкретен случай не толкова. Избрах да започна остатъка от интелектуалното ми израстване в УНСС. Тук е мястото да – Благодаря – на всички преподаватели (личностите), с които имах удоволствието да се запозная и да попивам знания и най-важното – гледни точки и идеи от тях. Без тях, нямаше да успея да заслужа званието „Бакалавър по Публична администрация”.
Като гордо стъпил на това стъпало, се очакваше да скоча с главата надолу в Живота – да, ама не!
Имах възможност да отложа това събитие с година и половина – две. Не помислих много, но направих, правилния според мен, избор и се озовах в един от „клубовете” за шлифоване на, предполагаемо придобитите вече, интелектуални качества, а именно „Магистърска програма по Бизнес икономика” в УНСС. Сега е момента, хем да се похваля, че де юре съм „Магистър по Бизнес икономика”, хем да стана банален и да – Благодаря – и на преподавателите (личностите), с които се срещнах в този „клуб”. Всеки от тях ми даде възможността да обогатя възгледите си и професионалните си знания чрез техния опит и познания, което в крайна сметка е най-основната цел, на което и да е образование.
И за да стана още по-банален, казвам – Благодаря – и на всички колеги, с които бяхме заедно във всички форми и степени на висше образование, които минах (задочно, редовно, бакалавър, магистър). След всички образования и дипломи, най-важното което остава са точно хората! Хората, с които сме се борили по отъпкания и определен път на образованието. Хората, с които влизаме в абсолютно неопределения, понякога тежък, понякога лек, понякога стръмен, а понякога не, път на Живота. Хората, с които можеш и да работиш, можеш и да се веселиш, можеш … можеш всичко!
Награди:
Щепсел :
info@konstantinbg.com
Константин Георгиев


Малеее,брат ми, това ти ли си го писал?!!

Божеее…какъв брат съм имала, какъв скрит талант!!!!
Можеш да почнеш да издаваш вестник!!
Харесва ми този твой Weblog!!!
Поздравления,
Кака ти
Синко, това, което ти се е случило е закодирано в трите ти имена. Изтълкувай си го !
Eто какво мисля: Константин иде от константа, ако съм запомнила добре – Бориславов – боря се за слава, Георгиев – връзка със Св.Георги Победоносец –
„Постоянство в борбата за слава, увенчана с победа“.
Просто фантазия! А може би не ?
eee bravo evala za vsi4ko koeto si napisal mnogo vajni i cenni neshta pro4etoh produljavai vse taka daje si mi i adash ;] uspehi
Благодаря за коментара, Constantin. Радвам се, че ти е било полезно да отделиш малко време тук.
da naistina e mn polezno 4ovek da poseti tvoqt sait da pridobie nqkakva realnata predstava za neshtata ;]
Благодаря!
Не те познавах, Коце! Но сега – гордея се с тебе! И съм много радостна и доволна (не на последно място), че има мислещи, можещи, благи и добри млади мъже около мен, влюбени в живота, в реалния живот. Човек чува това, което иска да чуе и вижда онова, което иска да види. Поздравления за блога.
Харесвам теб и това, което си и което правиш…
За добрите мъже, допълнително ще ти кажа по какво съдя
Благодаря за коментара, Руми!
Радвам се, че тази малка част, от нещата, които правя, ти е харесала.
Надявам се, че и в бъдеще, този блог ще бъде едно приятно, макар и виртуално, място за посещение.
Ще ми бъде интересно да чуя (или прочета) критериите ти за добрите мъже.
Adash Produljavai vse taka da pisheh tolkova mn vqrni neshta naistina kato vlezna v saita ti i se zamislq zapo4vam da se 4ustvam dobre…
Mojesh li da mi dadesh nqkakuv kontakt iskam da te pitam neshto?
Здравей Constantin, това е електронната ми поща – info@konstantinbg.com. Чрез нея може да влезнеш в контакт с мен.