Konstantin Georgiev

От Mr. Self Development

Съществуват два вида страдание. Страдание от дисциплина и страдание от съжаление. Болката от дисциплината ще ти сбъдне желанията, докато болката от съжалението ще ти осигури единствено повече постоянна скръб.

Коя болка ще изтърпиш?

Страданието от дисциплината трае няколко месеца, а това от съжалението обикновено продължава цял живот.

Страданието от дисциплината

Какво е болката от дисциплината? Тя е болката, която трябва да изтърпиш, за да създадеш навиците, които ще ти осигурят изпълнението на желанията. Само посредством правилните навици можеш да успееш. Правилните навици сами по себе си задоволяват желания. А те се изграждат чрез болка. За щастие това страдание е временно, но ползите от изградените веднъж подходящи навици са за цял живот.

Отнема около шест до девет месеца, за да се формира устойчив модел на поведение. Не три седмици, а от шест до девет месеца, в зависимост от навика. Може би си мислиш: „Това е тежко!”, да, тежък е и живота в съжаление.

Болката от дисциплинирането е малка, когато обмислиш всички позитиви, които можеш да извлечеш.

На пример, страданието, което ще изтърпиш, за да свикнеш да тренираш и да се храниш правилно през следващите шест до девет месеца дори не се доближава до мъчението да живееш нездравословен живот. Болката в следствие на дисциплината е временна.

Друг пример е факта, че ще бъде мъчително и ще отнеме време да развиеш навиците, които повечето от най-успелите хора в сферата, в която работиш, притежават, но те ще ти помагат през остатъка от живота ти.

Страданието от съжалението

И ето я и болката от съжалението. Мъката произлизаща от „трябваше, можех, сигурно щеше”. Обсебващата болка на „следващия път ще го направя”. Изпиващата болка, която си принуден да осъзнаеш, защото все още не си се посветил на променянето на навиците си.

Когато говорим за променяне на навиците, всъщност става въпрос за промяна на корените ти. Говорим за промяна на плодовете, които произвеждаш с поведението си. Събират ли хората портокали от ананасови дървета, или грозде от дъбово дърво. Не, всяко дърво произвежда плодове от своя вид.

Така е и с живота ти, той ще произвежда резултати въз основа на твоя вид навици. Не може да имаш благополучен живот, ако нямаш сполучливи навици. Както обичам да казвам, всеки може да тича, но не всеки си е изградил навика да тича всеки ден. Всеки може да работи, но не всеки си е изградил навика да бъда най-добрия в своята работа.

Когато не създаваш правилните навици, когато не се отдаваш, това поражда съжаление.

Защо съжаляваш? Защото вътре в себе си знаеш, че си способен да постигнеш повече. Не съжаляваш за невъзможното, съжаляваш за това, което знаеш, че си можел да постигнеш, за това, което е трябвало да постигнеш.

Кое страдание ще избереш?

Когато си на смъртния си одър, мечтите ти и целите ти ще стоят до теб, ако не са били изпълнени, те ще искат да знаят – защо. Ще настояват да знаят, защо си избрал болката от съжалението вместо болката от дисциплината.

Не позволявай мечтите ти да пропаднат, не разочаровай целите си.

Реши, днес, да създадеш навиците, които ще ти предоставят живота, който желаеш. Вземи решението, днес, да изтърпиш временното страдание на дисциплинирането. Ако го направиш, няма да ти се наложи да живееш със страданието от съжалението. Ако го направиш, ще живееш знаейки, че си дал най-доброто от себе си.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

“It takes 20 years to build reputation and five minutes to ruin it. If you think about that, you’ll do things differently.”
Warren Buffett

„Необходими са 20 години да се изгради репутация и само 5 минути, за да се съсипе. Ако се замислите над това, ще правите нещата различно.”
Уорън Бъфет

Чували сте го и вие, нали? Аз съм го чувал много пъти. Някакъв си афоризъм, изтъркан при това! Поне така мислех до момента, в който видях със собствените си очи, колко истина има в него. Видях как хора, които са едва ли не обожествени от обкръжените си, които са смятани за невероятни професионалисти, за невероятни личности, в един миг решават да изневерят на себе си, да постъпят некоректно, неморално. Това е моментът, в който за тях настъпи краят. Край, който вече по никакъв начин не може да бъде избегнат. Край, който не слага началото на нещо ново, а само отбелязва отброяването на остатъка от живота им като второкачествена, дори без качествена, стока.

Зачудих се, защо се случва така? Защо хора, които са дали много, които са доказали качествата си, биват заклеймени и отхвърлени след една единственна грешка. Нима едно грешно решение те прави по-малко човек? Оказва се, че да. Оказва се, че ако се бориш за нещо цял живот, ако демонстрираш принципите си, ако проповядваш някакви ценности и направиш нещо, което е в противоречие с всичко това – значи е било измама, значи не е било истинско, значи е било просто поза. А хората не приемат такива неща. Няма нещо по ненавиждано от човек,  на който си гласувал доверие, а той го е предал. Никой не иска да има каквото и да е общо с човек, който е предал вярванията му, идеала му и дори самия себе си. Представяте ли си, щом някой може да предаде самия себе си, какво ще направи с вас при първия удобен случай!
Затова, „замислете се над това” и преди да направите, каквото и да било, преценете дали следващото ви действие е в синхрон с принципите, ценностите и вярванията ви. Ако е – смело напред! Ако ли не, е все пак имате 5 минути до окончателното съсипване на всичко. Всъщност може и малко повече – до първия момент, в който истината ще излезе наяве.

Преди няколко дни реших да погледна поредния телевизионно – състезателен, „риалити формат” – Гласът на България, ей така, просто да не се разграничавам от съвремието си. Да си кажа честно и другите преди него съм ги гледал по веднъж, а някои дори и по-малко. Различното в случая е, че го гледах и втори път, трети, та дори и четвърти път. Гледам го предимно на запис, и си го пускам дори, когато не мога да го гледам, а само го слушам.

Защо реших да споделя това с вас? Защото това предаване, Гласът на България, ми хареса. То, за сега, олицетворява голяма част от  моята представа за нещо приятно, развлекателно и зареждащо. Пълно е с невероятно много талант и позитивизъм. Подбрани са кадри с участници, които вдъхват живец на гледащия, на мен. Разбира се, има както изключително талантливи и можещи, така и не чак толкова можещи участници, но и едната и другата група са личности преследващи мечтите си.  Навярно на някои мечтата им е да пеят, да създават опияняваща красота с гласовете си, за колкото се може повече хора, на други пък, може би, мечтата им се простира просто до желанието да станат известни. Въпрос на лично виждане за живота, и все пак щом имат мечта, Гласът на България им е предоставил шанса да я преследват и сбъднат, но само със средствата на таланта, на това, с което са се родили и развили. На нас, зрителите, това телевизионно шоу ни дава възможност да видим процеса на изправяне срещу трудността и шанса да сбъднеш съкровеното си желание. Показва ни емоцията, която протича във всеки един кандидат за Глас на България, а и в избраното жури.

Хареса ми идеята, оценката на участниците да бъде въз основа, единствено, на гласовите и музикалните им качества. Оценяващите да не виждат и да не комуникират по никакъв начин с кандидатите преди да чуят изпълнението им. Това е по-справедливият начин в сравнение с всичко, което съм виждал до сега от телевизионния екран.

Чест прави на журито, че се стреми и търси хубавото, търси уникалното, търси отличаващото се в престрашилите се да застанат пред тях или по-точно зад тях. Чест прави на четиримата треньори, че се фокусират върху положителното у всеки един, върху качествата, върху решенията.

В крайна сметка излиза, че и в България можело да се направи нещо хубаво и градивно. Можело е да се наблегне на по-добрата страна на монетата, а не само на проблемите. Можело да се даде път на справедливостта, дори и в тази субективна, неписана форма. Дано се запази тази положителна и градивна тенденция и в следващите епизоди на предаването.

Гласът на България – можело значи!

От Mr. Self Development

Юлий Цезар е казал: „По-лесно е да намериш хора, които доброволно ще отидат на смърт, отколкото да намериш такива, които са склонни да устоят на болката с търпение.”

За да успееш трябва да имаш огромен запас от устойчиво търпение.

Какво е търпението? Според Барбара Джонсън, то е способността да забавиш мотора, когато чувстваш че ти се изхабяват механизмите. Гай Кавазаки казва, че е изкуството да прикриваш нетърпението си, а Титус Платус заключава, че това е най-добрия лек за всеки проблем.

Аз ти представям търпението като липсващата брънка към твоя успех…

Когато нещата отиват на зле, помни че тревата пониква отново. Да, ще отнеме време, но се вслушай в думите на Джийн Джакъс Роусеу: „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.”, така че не преигравай, не се пренавивай, бъди търпелив, остави нещата да улегнат, колкото по-малко смяташ забавянето си за значително, толкова по-малко ще бъде.

Светото писание ни учи, че в търпението си притежаваш душата си, ето защо Франсис Бейкън отбелязва, че който е изчерпал търпението си, не притежава душата си.

Елберт Хубард е казал: ”Колко много е захвърлял човек, когато още малко усилие, още съвсем малко търпение е било нужно, за да се постигне успех.”

Вярно е.

Почти беше успял, беше го разгадал и тогава нетърпението извади по-добрата ти страна, което е причината Соломон да напише, че този, който контролира гнева си е по-велик от всемогъщия.

Кристина Милиан споделя: „Моя съвет към този, който реши да поеме по моя път е да има търпение. Аз правя това от дванадесет години.”

Сейнт Франсис де Сейлс мъдро отбелязва: „Имайте търпение с всичко. Но най-напред със себе си.” А Саади казва: „Имай търпение. Всички неща са трудни, преди да станат лесни.”

Опитваш се да успееш без да имаш търпение! По този начин се проваляш в осъзнаването на три от най-жизненоважните стъпки към успеха. Те са: Първо – да имаш търпение, втора – да бъдеш търпелив и трето – да изтърпиш търпеливо.

Никой не успява без търпение.

Ралф Уалдо Емерсон е казал: „Приеми темпото на природата: нейната тайна е търпението.”

Някога случвало ли ти се е да преиграеш? Бил ли си нетърпелив?

Отнело ти е повече от седмица да попаднеш в тази ситуация и няма да ти отнеме по-малко от седмица, за да излезеш от нея.

Безпокойството кара водите на живота да бушуват, обричайки успеха ти, но търпението успокоява водите и ти позволява безопасно да се насочиш към желаната от теб крайна точка.

Не бъди като Том Холт, който казваше: „Всичко е там някъде, ако знаеш как да го намериш и имаш търпението. Аз не знам и нямам, това е същинският ми проблем.” Не е достатъчно просто да знаеш, че ти трябва търпение, трябва да имаш търпение.

Обичам да казвам, че няма нищо, което да не може да постигнеш ако притежаваш трите “P-та” (Purpose, Passion и Patience): Цел, Страст и Търпение. Жизненоважно е да имаш търпение.

Джордж Савил мъдро е забелязал, че: „Човек който е майстор на търпението е майстор на всичко останало.”

Томас Кемпис казва: „Всички хора препоръчват търпение, въпреки че много малко го практикуват.” Използваш ли търпението в живота си?

Бенджамин Франклин смята: „Този, който има търпение, може да има каквото си пожелае.” Арнолд Гласлоу отбелязва: „Ключът към всичко е търпението. Получавате кокошката чрез мътене на яйцето, не чрез счупването му.”

Франсис Оурлес казва: „Излъганото търпение се превръща в гняв.” Но мисля, че е сгрешил. Истинското търпение не е да се нагласиш с нещо, истинското търпение е вяра и дела в действие, може би затова Микеланджело казва, че „Геният е безкрайно търпение.”

Вярвам, че Едмунд Бърк го е казал най-добре: „Нашето търпение ще постигне повече от нашата сила.”

Бъди търпелив, бъди последователен и с течение на времето ще придобиеш желанията си. Замисли се в дълбочината на думите на Уилиам Пенн: „Търпението и усърдието, като вярата, местят планини.”

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

Тук може  да се запознаете с всички публикации на тема мотивация на човешките ресурси, които съм публикувал до сега. Всички статии са авторски и представят моето виждане по различните аспекти на мотивацията на хората в една организация.

До сега Ви представих:

1. Мотивация – разликата между „добрите” и „по-добрите” – кратко въведение в темата за мотивация на работниците в организацията.
2. Похвалата – безплатно средство за мотивация – представяне на похвалата като един от силните инструменти за мотивация, намиращи се в ръцете на ръководството.
3. Чрез мотивация към производителен труд – запознаване с основните инструменти за начално развитие на система за управление на мотивацията.
4. Мотивация чрез доверие – разглеждане на доверието в мениджмънта на организацията като фактор мотиватор за работещите.
5. Кариерата – стълба към мотивация или стълба на мотивацията – как да използваме йерархията на организацията и изкачването по нея като мотив за високи постижения.
6. Работната среда – мотивиращ фактор (част първа) – представяне на материалната база на организацията като фактор в мотивацията на човешкия капитал.
7. Работната среда – мотивиращ фактор (част втора) – отчитане важността на социалната среда  (взаимоотношенията между хората в организацията) за мотивацията на работещите.
8. Парите – мотиватор или не – колко струват парите за хората в една организация, ценни ли са те за мотивацията.
9. Подбора на кадри – част от мотивацията – кога започва мотивацията на хората и има ли условия тя да бъде успешна в организацията.

Очаквайте следваща серия от публикации на тема: Мотивация.

От Mr. Self Development

„Ако някой млад човек очаква, без вяра, без идея, без учение, без търпение, упорит труд по време на и въпреки обезсърчението, да постигне, каквото и да е било в света, което да си заслужава постигането, той скоро ще се събуди и ще осъзнае, че е играл ролята на глупак.” М.Дж. Савидж

Важно е да знаем цената на успеха!

Успехът не принадлежи на определена група индивиди; успехът принадлежи на тези, които са склонни да го преследват. Успехът принадлежи на тези, които са склонни да се изправят лице в лице със страха., да го гледат очи в очи и да направят това, което трябва да направят.

Успехът е на тези, които осъзнават, че има нещо много по-важно от страха им.

Пет жизнено важни стъпки към успеха:

1. Желание

„Желанието е ключа към мотивацията…” Марио Андрети

Желанието е силният копнеж да осъществяваш въображението си; нямаш ли желание нямаш нищо.

Ако си изгубил въображението си, или желанието ти не е силно, работи да го избистриш, използвай снимки, запиши идеите си на лист хартия. Хабакук е казал: „Запиши въображението и го направи достатъчно ясно, за да може този, който го чете да го осъществи.” Преди да се впуснеш с желание, идеите ти трябва да са ясни, точни, трябва да са вълнуващи.

2. Проява

„Седемдесет процента от успеха в живота е изпъкването.” Уди Алън

Не може да си автор на най-продавана книга, ако никога не си писал. Не може да започнеш работата на мечтите ти, ако те е страх да подадеш молба. Няма да можеш да направиш продажба, ако не опиташ. Изтъкването не гарантира успех, но всичко останало гарантира, че няма да успееш, ако не се проявиш. Когато става въпрос за мечтите ти и за нещата, които желаеш да постигнеш в живота, трябва да се проявиш.

3. Несполука

„Ако не си готов да си избереш цел, да се провалиш ужасно и да избереш отново цел, успехът няма да се случи.” Филип Адамс

За да постигнеш успех, трябва да правиш нещата по правилният начин, но доста често единственият случай да направиш нещо правилно е първо да се провалиш правейки го. Томас Дж. Уотсън е казал: „Искаш ли да ти дам формулата на успеха? Изключително проста е, наистина. Удвои провалите си. Ти мислиш, че провала е враг на успеха. Това въобще не е така. Можеш да се обезкуражиш от провала или можеш да се поучиш от него, така че продължавай смело напред и греши. Направи всичко, което можеш. Защото, помни, това е начина да намериш успеха.” Никога не си позволявай да се страхуваш да се провалиш, провалът е  нещото, което ще ти донесе успех. Прегърни провала, стани негов ученик, учи се от него и скоро ще успееш.

4. Работи по-усърдно

„Успех: да правиш с охота, това, което средностатистическия човек не би правил с охота.” Неизвестен

Всеки тича, но не всеки е склонен да тича по един час всеки ден. Успеха не е да правиш това, което обикновените хора не могат да правят, той е да правиш това, което обикновените хора не правят с удоволствие. Още по-конкретно казано, успеха е да създаваш навици, които средностатистическите хора не са склонни да създават. Успеха е навика да правиш нещата по отличен начин, така че да  носят успех. Чарлз Кендъл Адамс е казал: „ Никой не е постигнал отличителен успех просто правейки нещата, които се изискват от него; количеството и качеството на това, което е над изискванията е нещото, което определя величието на съществената разлика.”

5. Наслаждавай се на пътуването

„Успехът е пътуване, не крайна точка.” Бен Слитленд

Успехът не е конкретна кола или точно определена къща, или точно определен брачен партньор, или точно определени деца. Успехът е насладата по пътя. Трябва да се наслаждаваш на пътуването!

Като заключение

Някой веднъж беше казал: „Ако не промениш това което си, винаги ще имаш това, което вече имаш.” Трябва да се променяш … ще се промениш, ще успееш.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

“Opportunity does not knock, it presents itself when you beat down the door.”
Kyle Chandler

„Възможността не чука, тя се представя едва, когато разбиеш вратата.”
Кайл Чандлър

Така е в живота, едва когато покажеш, че си достатъчно зрял да се възползваш от възможността, тя се представя в пълния си блясък. Важното е, когато се запознаеш добре с нея, да избереш дали да се възползваш или не.
Много малко от струващите си възможности те сгромолясват изневиделица. За повечето трябва да се трудиш, къде усърдно, къде не чак толкова – въпрос на ситуация. Все пак, по-голямата част от възможностите не вдигат шум, седят си леко скрити зад някоя „врата” и чакат да се пребориш за тях. Ако и ти чакаш, ще отидат в ръцете на тези, които се осмелят да преодолеят трудностите – „да разбият вратата”.

Във всяка организация работят хора, които не са в нея от самото й създаване. През периода на съществуването и развитието й се наемат нови и нови работници. Важен фактор за организацията и за системата за управление чрез мотивация е подбора на кадри. Колкото по-успешен е той, толкова по-големи успехи е възможно да постигне организацията.

Какво означава „успешен подбор”, какво общо има с мотивацията?

Подборът на кадри е успешен, когато са назначени хората с най-силно изразени качества, съответстващи на нуждите на организацията. Успешен подбор НЕ Е, когато мениджърът успее да назначи всичките си роднини и приятели или да изтъргува някое работно място. Успешен подбор е да се назначи точният човек на точната позиция.

„Какво пък общо има подбора с мотивацията, как да мотивираш някой още преди да е част от организацията?”, се питат хората. Има общо, най-малко от 2 гледни точки:

1. Когато се назначават нови членове на организацията, „старите” виждат и разбират, как и защо се случва това. Мотивиращо е да разбираш, че работиш на място, в което се избират най-добрите.
2. Самите кандидати, по време на процеса на подбор осъзнават, че личните качества и умения са високо ценени в тази организация. По този начин се постига повишаване на началното ниво на мотивация и създаване на положителна нагласа към компанията.

Разбира се, за да се постигнат тези ефекти на подбора на кадри, той трябва да бъде:

1. Съобразен с нуждите на организацията. Ръководителите трябва да са наясно на кои позиции се нуждаят от „свежа кръв”. Трябва да са наясно, какво искат да постигнат с наемането на нови работници на определените позиции.
2. Основан на обективни критерии. Минималните изисквания към наличието на конкретни качества и умения за заемане на съответната длъжност трябва да са ясни на всички, на служителите в организацията, на ръководителите, на интервюиращите и на самите кандидати.
3. Съгласуван с преките ръководители. Когато се наемат нови кадри, много важно е прекият ръководител на бъдещия работник да е участвал в избора му. Всеки човек предпочита да избере хората, с които да работи. Никой не харесва „натресени” работници.

Мотивирането на работниците започва от първият момент на прекрачване на прага на организацията. Колкото по-ясно им е защо точно те са избрани, толкова по-приятен и безпроблемен ще бъде процеса на мотивация. Ако всички заети в компанията знаят и виждат, че оценката на личностните и професионалните им качества е на обективен принцип, а не на „шуробаджанакизъм”, тогава и новопостъпилите и по-опитните работници ще са склонни да добавят по-голяма стойност във всяко едно нещо, което правят. По-голяма стойност – по-удовлетворени хора – по-големи печалби.

Доста често ми се случва да чувам едно универсално оправдание: „Така е писано”. Чувам го под път и над път, от млади и от не чак толкова млади. Чувам го дори като форма на успокоение: „Не ти е било писано”. И така ден след ден, чак почнах да се чудя, къде да се запиша на този курс по четене, който явно съм изпуснал през първите двайсет и няколко години, та белким и аз придобия умението да разчитам това „мъдро, всеобясняващо и всеважащо писмо”. Поинтересувах се малко и се оказа, че нямало място, където да те учат на такова нещо. Много малко в света били тези дето имали такива умения и се водят „екстрасенси”, а пък от тях още по-малко били тези, на които можело да се има някакво, макар и под съмнение, доверие.
Моментално в мен се появи въпроса: Добре де, щом няма таквиз люде дето да четат подробните предписания за всички, как така повечето знаят, че не им е писано?
Разсъждавайки малко над този въпрос и тръгвайки по пътя на логиката, стигнах до извода, че „не ми е писано”, „така е писано”, каквото е писано” и други подобни е равно на „не искам” (бла бла = не искам).

Често хората пропускат най-добрите си възможности, само защото се предават на предразсъдъка: „ако е писано ще стане”. Няма такова нещо! Дори всеки човек да има предначертана съдба, тя не е нищо повече от чисто бял лист хартия. Сигурно съдбата предоставя на всеки различни средства за рисуване и писане, на отреденото от нея пано. Сигурно това пространство за творене е ограничено от нея, но със сигурност не е запълнено от нея. Всеки сам е творец на собствения си живот. Всеки сам украсява и развива собствената си съдба. Всеки сам решава дали ще ползва всички цветни флумастри, моливи и бой предоставени му от съдбата или ще остави листа си празен. Всеки сам избира да оцвети живота си или да го остави черно бял.

По-добре е да се действа, па макар и да не се виждат „знаците на съдбата”. По-добре е да се съмняваш дали ще се получи нещо, отколкото въобще да не опиташ. По-добре да кажеш не искам, отколкото да използваш нелепи оправдания. Няма нищо срамно в това да не искаш нещо. Жалко е, когато не искаш нищо и се оправдаваш със съдбата и писанията, които така или иначе нямаш способност да разчиташ. Жалко е, когато наричаш собствената си неангажираност или факта, че оставяш други да управляват живота ти – съдба. Жалко е, когато избереш съществуването ти да премине в оправдания. Жалко е, но не е достойно дори за съчувствие!
Има един стар виц, които много хубаво иронизира това мислене. В него се разказва за един човек, които всеки ден ходел пред една скулптора на Господ и се молел да спечели шестица от тотото. Всеки ден се тюхкал, как не му върви, колко е беден, колко е нещастен. Оплаквал се и продължавал да ходи да се моли за шестицата, която според него щяла да му оправи живота. Правел това в продължение на години. Накрая, на Господ му писнало и при поредната молитва се явил на стареца: „Човече, толкова години ме молиш, чух молитвите ти, искам да ти помогна, ама айде отиди, поне един фиш пусни де!”

“Without initiative, leaders are simply workers in leadership positions.”
Bo Bennett

„Без предприемчивост, лидерите са просто работници на ръководни позиции.”
Бо Бенет

Често се случва да бъркат „шефа” с лидер. Това, че някой е на управленска позиция не го прави лидер, както не е задължително и лидерът да е ръководен кадър. Лидерът е този, който води хората напред. Този, който поема инициативата. Лидерът е човека, който е достатъчно предприемчив да започне промяната към по-добро. Той поема отговорността и действа. Той увлича хората със себе си и заслужава доверието им. Той намира начин, дори когато не е от позицията на властта. Разбира се, най-добрият вариант е, когато и формалната власт (ръководната позиция) и лидерството са съсредоточени в една личност, „тогава предвиждам такъв живот, че само си викам – Дано!”.