Konstantin Georgiev

“When your values are clear to you, making decisions becomes easier.” Roy E. Disney

„Когато си наясно с ценностите си, вземането на решение става по-лесно.” Рой Е. Дисни

Голяма част от хората смятат, че вземането на решение е трудно нещо. И това е така, когато не знаеш, какво искаш, не знаеш, какво цениш и нямаш ясна представа, какво е добро и какво не. Ситуацията се усложнява значително, ако през живота си си изпълнявал нечии чужди решения и изборът ти се е стеснявал до това да се правиш на жертва или да не се правиш.

В действителност няма нищо по-лесно от това да вземеш решение. Трудното винаги идва след това.

Ако имаш изградена ценностна система изборите, които правиш си идват от само себе си. Щом знаеш, какво е ценно за теб в живота, щом знаеш, какво искаш да бъдеш и да постигнеш в живота си, или поне знаеш, какво не искаш да си, тогава вземането на решение се превръща в част от малките удоволствия на живота, а не в кризисна ситуация. Изборът, личният избор, вземането на решение – това е правото и задължението, което имаме като разумни същества. Да се оставиш на течението или да оставиш нечие чуждо решение да повлияе на живота ти, това също е избор. Този избор превръща разумните същества в движима собственост. Вещ в ръцете на някой друг, а вещите имат цена, можеш да си ги платиш, но нямат стойност. И тук изборът се опростява още повече: да бъдеш човек или да бъдеш вещ!

Да си Човек е доста трудно в днешно време. И все пак, когато направиш този избор остава да изчистиш ценностите си и посредством тях да придадеш стойност на живота си! Стойността носи щастието на човека!

“A genuine leader is not a searcher of consensus but a molder of consensus.”
Martin Luther King. Jr.

„Един истински лидер не е търсач на съгласие, а създател на единодушие.”
Мартин Лутер Кинг младши

По това се отличават истинските лидери и на работното място, и в живота. Те са хора, които създават предпоставките за всеобщо съгласие. Лидерите са хората, които творят възможностите и условията, в които всички да намерят мястото си и да вървят заедно напред. Няма да видите истински лидер, който подмолно да търси съгласието на някой. Няма да го видите и да сплетничи с отбрана група и след това да твърди, че е постигнат консенсус. Няма да го видите да се обгражда с послушен антураж, за да се чувства на върха. Истинският лидер не би си позволил да лобира за нещо само и само да се облагодетелства от труда на хората около него. Истинският лидер прави разлика между единодушие и безразличие. Той не понася безразличието и облагите от него. Той създава единодушие. Прави го защото знае, че едно дърво, колкото и силно да е, не може да устой на силен вятър, но гората може!

“A man may make mistakes, but he isn’t a failure until he starts blaming someone else.”
John Wooden

„Човек може и да прави грешки, но не е провал, докато не започне да обвинява някой друг.” Джон Луудън

Заради грешните си решения ставаме по-добри, не заради правилните. Грешките ни ни развиват, само те могат да ни научат, стига да не се отречем от тях. Има една английска поговорка: “To err is human…”* (Да грешиш е човешко…), но още по присъщо на човека е да се срамува и да отрича погрешимостта си. Обикновено правим това заклеймявайки другите, или обстоятелствата, или ситуацията, или каквото и да е друго овен нас си. Разбира се, след време, когато пак се наложи да вземаме решение в идентична ситуация, пак грешим, и пак всички и всичко са виновни за неуспеха, освен нас! И така малко по малко се превръщаме в провал, защото нито един път, когато сме имали възможност, не сме си извадили поуката и по този начин сме отложили развитието си.

Израстването ни идва тогава, когато се вгледаме в себе си. Когато си отговорим на въпроса „Защо?” и изправим грешното поведение, което е довело до нежеланото следствие.

От личен опит знам, че „не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава”. Разбрах това, правейки една и съща грешка повече от един път. Да, не обвинявах другите, но не обвиних и себе си за първия път. Тогава дойде втория път, същата грешка, при същите обстоятелства.

Благодарение на искрения отговор, на истински приятели, на втория важен въпроса: „Какво направих неправилно, че да се стигне до тук?”, видях моя принос в нежеланите последствия. Това беше момента, в който реших – дори и да греша, ще знам, че аз съм си виновен и няма да се превръщам в провал!

“A ‘No’ uttered from the deepest conviction is better than a ‘Yes’ merely uttered to please, or worse, to avoid trouble.” Mohandas Gandhi

„”Не” изречено с най-дълбока увереност е по-добре от „Да” изречено просто, за да угоди или още по-лошо, за да избегне неприятност.” Мохандас Ганди (Махатма Ганди)

Случвало ли ви се е да кажете „Да”, просто за да ви се махнат от главата или пък, за да не влизате в излишен спор? На мен ми се е случвало. За добро или за лошо чак след това видях и осмислих този цитат. За щастие това мое, нежелано „Да” винаги е било в безобидни и не водещи до последствия ситуации.

Понякога, обаче, едно такова „Да” може да е разликата между това дали човек ще изживее живота си или ще бъде пионка в плановете на някой друг. Едно премълчано, искрено „Не”, само и само да не „нарани” нечий чувства може да превърне щастливия живот в нещастно съществуване, предстоящия успех в безкраен неуспех или пък възможността в загуба. Едно изречено „Да”, с единствена цел да ви предпази от временни неприятности, може да ви осигури вечната позиция на страхлив неудачник. Неудачник, не защото нямате качества, а защото не смеете да ги използвате. Човек трябва да има куража да вярва в себе си и способностите си. Трябва да има куража искрено да казва „Да” или „Не”, когато го мисли, и да защитава тази си позиция. Каквито и да са лошите последствия от искреността, те са временни! Искрената и твърда позиция винаги носи успех в дългосрочен план. Доказал го е и Махатма Ганди.

“Leadership is practiced not so much in words as in attitude and in actions.”
Harold S. Geneen

„Лидерството се прилага не толкова в думите, колкото в отношението и още повече в действията.” Харолд С. Дженийн

Всеки ден срещам страшно много лидери, даже се чудя, как е възможно да ги има толкова много. В разговор, голяма част от хората са велики, дори най-великите. Те знаят как стават нещата, наясно са, колко способни и важни личности са. Те са незаменими и невероятни, до момента, в който трябва наяве да покажат възможностите си. Тогава изведнъж изниква много важна среща или ангажимент, разбира се на някое приятно място, на което няма да се наложи да се работи. Тези, които няма как да избягат, защото са, примерно шефове, в мига, в който трябва да бъдат лидери на работното си място и да поемат отговорността, тутакси забравят дори, че са хора. Продължават да бъдат „велики личности” ама видиш ли служителите под тях не си вършели работата и нищо не разбирали и затова не вървели нещата. (Позната картинка, нали?)

Истинският лидер се разпознава много лесно – в отношението му и в действията му. Ако говори, след това държи на думата си. Ако обещае нещо – изпълнява го, въпреки всичко. Носи отговорност за думите и делата си и не само! Носи отговорност и за развитието и делата на хората около него. Истинският лидер е човекът, който ще застане до теб в труден момент и ще ти помогне, с каквото може, та дори и повече. Истинският лидер уважава хората и цени труда им, показва това с всяко свое действие. Лидерът действа, той не чака. Лидерът ще те научи, без да те упреква. Лидерът ще те успокой, няма да те разплаче и след това да се фука, че може да „мачка”. Лидерът ще застане срещу теб и ще изглади недоразуменията очи в очи, няма да лицемерничи и интригантства. Лидерът ще изгражда екип от лидери, мислещи и работещи хора, а не антураж от послушковци. Той ще създава орбитата, от която се нуждаете, за да вървите напред и нагоре.  Истинският лидер е преди всичко истински и достоен Човек – и в отношението си и в действията си!

“It takes 20 years to build reputation and five minutes to ruin it. If you think about that, you’ll do things differently.”
Warren Buffett

„Необходими са 20 години да се изгради репутация и само 5 минути, за да се съсипе. Ако се замислите над това, ще правите нещата различно.”
Уорън Бъфет

Чували сте го и вие, нали? Аз съм го чувал много пъти. Някакъв си афоризъм, изтъркан при това! Поне така мислех до момента, в който видях със собствените си очи, колко истина има в него. Видях как хора, които са едва ли не обожествени от обкръжените си, които са смятани за невероятни професионалисти, за невероятни личности, в един миг решават да изневерят на себе си, да постъпят некоректно, неморално. Това е моментът, в който за тях настъпи краят. Край, който вече по никакъв начин не може да бъде избегнат. Край, който не слага началото на нещо ново, а само отбелязва отброяването на остатъка от живота им като второкачествена, дори без качествена, стока.

Зачудих се, защо се случва така? Защо хора, които са дали много, които са доказали качествата си, биват заклеймени и отхвърлени след една единственна грешка. Нима едно грешно решение те прави по-малко човек? Оказва се, че да. Оказва се, че ако се бориш за нещо цял живот, ако демонстрираш принципите си, ако проповядваш някакви ценности и направиш нещо, което е в противоречие с всичко това – значи е било измама, значи не е било истинско, значи е било просто поза. А хората не приемат такива неща. Няма нещо по ненавиждано от човек,  на който си гласувал доверие, а той го е предал. Никой не иска да има каквото и да е общо с човек, който е предал вярванията му, идеала му и дори самия себе си. Представяте ли си, щом някой може да предаде самия себе си, какво ще направи с вас при първия удобен случай!
Затова, „замислете се над това” и преди да направите, каквото и да било, преценете дали следващото ви действие е в синхрон с принципите, ценностите и вярванията ви. Ако е – смело напред! Ако ли не, е все пак имате 5 минути до окончателното съсипване на всичко. Всъщност може и малко повече – до първия момент, в който истината ще излезе наяве.

“Opportunity does not knock, it presents itself when you beat down the door.”
Kyle Chandler

„Възможността не чука, тя се представя едва, когато разбиеш вратата.”
Кайл Чандлър

Така е в живота, едва когато покажеш, че си достатъчно зрял да се възползваш от възможността, тя се представя в пълния си блясък. Важното е, когато се запознаеш добре с нея, да избереш дали да се възползваш или не.
Много малко от струващите си възможности те сгромолясват изневиделица. За повечето трябва да се трудиш, къде усърдно, къде не чак толкова – въпрос на ситуация. Все пак, по-голямата част от възможностите не вдигат шум, седят си леко скрити зад някоя „врата” и чакат да се пребориш за тях. Ако и ти чакаш, ще отидат в ръцете на тези, които се осмелят да преодолеят трудностите – „да разбият вратата”.

“Without initiative, leaders are simply workers in leadership positions.”
Bo Bennett

„Без предприемчивост, лидерите са просто работници на ръководни позиции.”
Бо Бенет

Често се случва да бъркат „шефа” с лидер. Това, че някой е на управленска позиция не го прави лидер, както не е задължително и лидерът да е ръководен кадър. Лидерът е този, който води хората напред. Този, който поема инициативата. Лидерът е човека, който е достатъчно предприемчив да започне промяната към по-добро. Той поема отговорността и действа. Той увлича хората със себе си и заслужава доверието им. Той намира начин, дори когато не е от позицията на властта. Разбира се, най-добрият вариант е, когато и формалната власт (ръководната позиция) и лидерството са съсредоточени в една личност, „тогава предвиждам такъв живот, че само си викам – Дано!”.

“What you do today can improve all your tomorrows.”
Ralph Marston

„Това което направиш днес може да подобри всичките ти утре.”
Ралф Марстон

Както казват по-възрастните хора: „за лудо работи, за лудо не стой”. Всяко градивно нещо, което човек направи някъде, някога е инвестиция в бъдещето, дори когато се прави просто за да не се стой в покой.
Често се случва да се започне някое начинание без да е насочено към конкретна цел (аз започнах висшето си образование преди да си бях избрал професия), въпреки това придобитите знания и умения със сигурност подобряват всекидневието. Разбира се, най-добрият случай е да бъде набелязана цел и да се работи за постигането й, и все пак понякога се налага да работиш и действаш, без да виждаш твоят смисъл, но смисъл винаги има, защото това, което изживееш днес има значение за всеки твой утрешен ден.

“You can never quit. Winners never quit, and quitters never win.”
Ted Turner

„Можеш никога да не се откажеш. Победителите никога не се отказват, а тези които се отказват никога не побеждават.”
Тед Търнър

Когато човек се захване с някое предизвикателство, единственият случай, в който не го надвива е, когато се откаже! Толкова е просто и същевременно толкова сложно. Научих, че винаги има начин да направиш нещо, дори и да не се вижда на момента, ако избереш да продължиш, въпреки трудностите, рано или късно се изяснява правилният и успяваш. Това отличава успелите от неуспелите хора: упоритостта и търпимостта им в трудните моменти.
Да се откажеш е лесно, евтино и удобно. Оправдание за пред другите се намира. Оправдание пред „живота” обаче няма. Времето си минава, ако си се отказал – хленченето остава, непостигнатата цел също.