Konstantin Georgiev

Един приятел, Еленко Еленков, зададе много интересен въпрос във виртуалното пространство: „За какво са приятелите?”.  Сега аз ще споделя с Вас моя отговор, разбира се с любезното съгласие на Еленко.

Приятелите, приятелите, Еленко, са да запълват света, в който живеем със стойностни неща! Добра дума, усмивка, благодарност, градивна критика, да ти показват грешките, да застанат срещу теб, когато вървиш срещу себе си, да бъдат до теб, когато имаш нужда от човек до себе си, затова са приятелите.

Приятелите са едно много странно явление. Истинските приятели са хората, с които може да направиш „невъзможните” неща с лекота. Истинските приятели ще бъдат верни дори след гроба! Истинските приятели няма да те предадат никога, при никакви обстоятелства! Истинските приятели няма да ти говорят, колко са ти верни и как са ти „приятели”, а през това време да сплетничат, интригантстват и лицемерничат зад гърба ти. Истинските приятели няма да те използват! Истинските приятели няма да те употребяват за запълване на празнотите в психиката си и лекуване на комплексите си. Истинските приятели няма да ти подливат вода, надявайки се да се спънеш и след това да стъпят върху теб и така да получат издигането си (в кариерата, в живота, в социалното положение и т.н.). Истинските приятели ще те погледнат в очите и ще ти кажат, каквото имат да ти казват, без да се притесняват как ще реагираш. Ще го направят, защото вярват в теб и способностите ти. Вярват в себе си и искреността си. Вярват, че истинските неща са ценни. Вярват, че е важно да имаш Човек до себе си, който няма да ти се усмихва и да те пуска по пързалката повтаряйки ти, добре заучените реплики – „Браво, супер, точно така, прав си, леле колко си готин и т.н”.

Истинският приятел не е човекът, който ще дойде да закопаете някой труп. Истинският приятел е човекът, който ще дойде с теб и няма да ти позволи да се стигне до копаенето на труп! Истинският приятел не е човекът, който ще види, че правиш грешка и не искаш да се промениш и ще си тръгне. Истинският приятел е този, който ще остане с теб, дори когато грешиш. Дори когато не си се вслушал в съветите му. Той ще ти помогне да осъзнаеш грешката си, да я поправиш и след това, когато седнете да празнувате ще се радва за теб, колкото ти се радваш, че имаш истински приятел! Истинският приятел ще влезне с теб в огъня и ще излезе с теб от там.

Приятелят, Еленко, е човекът, който може да не виждаш 10 – 20 години, може да не си говорите, може всичко, но ще знаеш, че ти си там някъде за него и той е там някъде за теб! Знаеш, че той ще отнесе тайната ти, каквото и да му коства! Знаеш, че той ще научава недостатъците ти, ще ги разбира и никога няма да ги използва срещу теб! Приятелят никога не би си позволил да говори зад гърба ти! Приятелят винаги ще ти е верен, дори когато забогатееш и го забравиш, или когато обеднееш и нямаш възможност да му се обадиш да го питаш „как си?”.

Приятелят, Еленко, той не пада от небето! Той се заслужава! За да имаш истински приятел, ти трябва да си истински приятел. Истинските хора се събират само с истински хора.

Ако срещнеш „нещо”, което говори много, какъв „човек” е, и какъв не – усмихни му се и си тръгни! Истинските хора са хората, които правят, не тези които говорят!

Ако някой не може да те погледне в очите и да ти каже, това, което говори зад гърба ти – усмихни му се и си тръгни! Истинските хора, могат да изкажат мнението си, виждането си и разбирането си – което е едно за пред всички, не само за пред теб! Истината е една!

Ако срещнеш някой, който си позволи, дори един път, да те излъже, да прояви лицемерие, да те предаде, да те използва, да те продаде, да се остави да бъде платен (под каквато и да е форма) – усмихни му се и си тръгни. Мъдрите хора имат една приказка – „Криво дърво и крив човек не се изправят!”

Истинският приятел е преди всичко истински човек! Той е достоен Човек, с ценности, с принципи, със самосъзнание, с желания, които преследва, с мечти, в които вярва. Приятелят е най-ценното нещо на света! Ако някога осъзнаеш, че имаш такъв около себе си – пази го! Бъди истински приятел за него! Истинско – само с истинско вирее!

Доста често ми се случва да чувам едно универсално оправдание: „Така е писано”. Чувам го под път и над път, от млади и от не чак толкова млади. Чувам го дори като форма на успокоение: „Не ти е било писано”. И така ден след ден, чак почнах да се чудя, къде да се запиша на този курс по четене, който явно съм изпуснал през първите двайсет и няколко години, та белким и аз придобия умението да разчитам това „мъдро, всеобясняващо и всеважащо писмо”. Поинтересувах се малко и се оказа, че нямало място, където да те учат на такова нещо. Много малко в света били тези дето имали такива умения и се водят „екстрасенси”, а пък от тях още по-малко били тези, на които можело да се има някакво, макар и под съмнение, доверие.
Моментално в мен се появи въпроса: Добре де, щом няма таквиз люде дето да четат подробните предписания за всички, как така повечето знаят, че не им е писано?
Разсъждавайки малко над този въпрос и тръгвайки по пътя на логиката, стигнах до извода, че „не ми е писано”, „така е писано”, каквото е писано” и други подобни е равно на „не искам” (бла бла = не искам).

Често хората пропускат най-добрите си възможности, само защото се предават на предразсъдъка: „ако е писано ще стане”. Няма такова нещо! Дори всеки човек да има предначертана съдба, тя не е нищо повече от чисто бял лист хартия. Сигурно съдбата предоставя на всеки различни средства за рисуване и писане, на отреденото от нея пано. Сигурно това пространство за творене е ограничено от нея, но със сигурност не е запълнено от нея. Всеки сам е творец на собствения си живот. Всеки сам украсява и развива собствената си съдба. Всеки сам решава дали ще ползва всички цветни флумастри, моливи и бой предоставени му от съдбата или ще остави листа си празен. Всеки сам избира да оцвети живота си или да го остави черно бял.

По-добре е да се действа, па макар и да не се виждат „знаците на съдбата”. По-добре е да се съмняваш дали ще се получи нещо, отколкото въобще да не опиташ. По-добре да кажеш не искам, отколкото да използваш нелепи оправдания. Няма нищо срамно в това да не искаш нещо. Жалко е, когато не искаш нищо и се оправдаваш със съдбата и писанията, които така или иначе нямаш способност да разчиташ. Жалко е, когато наричаш собствената си неангажираност или факта, че оставяш други да управляват живота ти – съдба. Жалко е, когато избереш съществуването ти да премине в оправдания. Жалко е, но не е достойно дори за съчувствие!
Има един стар виц, които много хубаво иронизира това мислене. В него се разказва за един човек, които всеки ден ходел пред една скулптора на Господ и се молел да спечели шестица от тотото. Всеки ден се тюхкал, как не му върви, колко е беден, колко е нещастен. Оплаквал се и продължавал да ходи да се моли за шестицата, която според него щяла да му оправи живота. Правел това в продължение на години. Накрая, на Господ му писнало и при поредната молитва се явил на стареца: „Човече, толкова години ме молиш, чух молитвите ти, искам да ти помогна, ама айде отиди, поне един фиш пусни де!”

“Do you want to know who you are? Don’t ask. Act! Action will delineate and define you.”
Thomas Jefferson

„Искаш ли да знаеш, кой си всъщност? Не питай. Действай! Действията ще те очертаят и определят.”
Томас Джеферсън

Не е важно, какво казваш, че си. Не е важно, какво можеш да бъдеш, на думи. Не е важно, какво ще кажат другите за теб. Важно е, какво правиш! Важно е, как се държиш! Важно е, дали накрая ще се гордееш с действията си или ще се срамуваш!
Срещал съм доста хора, които не говорят много, но за сметка на това действията им разказват повече за тях, отколкото някои може да изговори.
Срещал съм и много хора, които хем не приказват много, хем не действат много, те са малко по-трудни за определяне.
Опознал съм и хора, които говорят, що за хора са, какви били, какви не били, а пък нищо не правят, просто говорят. А има и такива, които правят точно обратното на това, което са казали. За мен тези са най-неприятните. Лицемерието е нещо, което навсякъде по света го консумират, но никой не уважава тези, които го предлагат. Тези хора са просто средство в ръцете на някой и притежават един изключителен недостатък – нямат почивен ден. И все пак, както се казва за всеки има място под слънцето, всеки сам решава как да си го заслужи. Някои си го извоюват с лицемерие, лъжи, интриги, използване на други хора, предателства и си мислят, че са хора и юридически погледнато са, но както беше казал един депутат от трибуната на Великото народно събрание: „Веднъж предател, цял живот предател!”. Интересен факт е, че можеш да лъжеш хората, що за стока си, дори можеш да играеш театър цял живот , можеш да се  заблуждаваш, когато ти изнася, но не можеш да излъжеш себе си! Накрая, когато си сам със себе си, си това, което си направил. Ако можеш да съществуваш така – добре. Но на самия край човек си отива, като такъв, какъвто е в действителност, а не, какъвто е казвал или се е правил, че е.
Най-приятните хора за мен са тези, които хем говорят, хем действията им отговарят на думите им. Това са хора, които тежат на местата си със своите заслуги и коректност. Винаги може да научиш нещо ново от тях. Можеш дори да се спречкаш с такъв човек и в спора да се роди истината. С такива човеци предпочитам да поддържам отношения.
В крайна сметка – „По делата им ще ги познаете.”

Вчера, заглеждайки се в едно сериалче по телевизията („Адвокатите от Бостън“), в една от сцените, един цитат привлече вниманието ми. Цитатът е от Мартин Нимар и гласи следното:

„Те първо подгониха комунистите, не надигнах глас защото не бях комунист, после подгониха евреите, не надигнах глас защото не бях евреин, после подгониха профсъюзите, отново не надигнах глас защото не бях в профсъюза, след тях подгониха католиците и аз пак не надигнах глас защото бях протестант. Накрая стигнаха до мен, но вече нямаше кой да надигне глас.”

Тези думи ме накараха да се замисля, колко пъти съм подминавал, просто ей така, разни ситуации мислейки си, че това не ме засяга, и колко пъти след това се е оказвало, че всъщност ме засяга значително. За мое щастие се оказа, че не са много тези случки. Случвало се е веднъж, защото по една или друга причина съм решил, че дадения човек не ми е бил близък, дори ми е бил опонент по един или друг начин. Тогава научих, че когато си опонент с някой, ти всъщност не си опонент със самия човек, а с неговата позиция по даден въпрос. Това от своя страна води до избора, който трябва да направиш: да го обявиш за враг или да приемеш, че е просто човек със собствено мнение; да се радваш на провала на опонента си или да се радваш на своя успех! От тогава насам избрах да се радвам на успехите си, вместо на неуспеха на „противниците” отсреща. Затова отстоявам правото на всеки да има собствено мнение и позиция, дори предлагам помощта си, когато това му право бъде застрашено. Все пак се радвам, когато накрая се окаже, че аз съм по-прав!
В този ред, мисля си, че има много мъдрост в тезата изписана на народното ни събрание: „Съединението прави силата”. Ако се задълбочим в нея, ще разберем, че понякога се налага да пренебрегнем личните си вражди, да се обединим и да се изправим заедно срещу проблема, ако не за друго, то поне за ди си запазим правото да имаме лични вражди.

Казват, че за възпитанието на един човек са най-важни първите седем години. Ако тях ги няма, няма я основата върху която да се изгради масивната сграда на човека като личност. Един от останалите фактори влияещи на изграждането на хората е средата, в която се развиват. Ако пречупим това разбиране през призмата на една организация ще видим, че средата може да се разглежда, от една страна като обкръжение от други хора и от друга като материална база. Въпроса е, може ли средата на работното място да допринесе за трудовото представяне на работещия? Да, може! На всеки му е по-приятно да изпълнява трудовите си задължения в креативна, позитивна, ергономична среда със средства на труда отговарящи и дори малко надхвърлящи технологичните му способности.

Как да превърнем материалната база в нашата организация в мотивиращ фактор?

Ако сме решили да подобряваме материалната обезпеченост и среда на работното място, трябва да се съобразим с няколко фактора:

1. Още с влизането си в едно помещение на всеки му прави впечатление осветеността. Важно е за всеки човек, осветеността на мястото, на което пребивава през по-голямата част от ежедневието си, да е подходяща и предразполагаща. Не е добре да е прекалено светло, както не е добре и да е сумрачно, и двете ситуации водят до умора и раздразнителност.
2. Ергономичността е следващият важен фактор. Всеки човек ще бъде по-производителен, ако уредите и средствата, с които работи са му удобни за ползване. По приятно и по-мотивиращо е да се грижиш повече и да използваш по-ефективно мястото, което чувстваш като свое, което като че ли е правено точно за теб.
3. Технологичността на работната станция също е от голямо значение за мотивацията на работещия. Някои хора предпочитат и имат способностите да работят с високотехнологични уреди, други се плашат от новите, високи технологии. Това трябва да бъде съобразено със самата позиция и с работника, който я заема. Ако се налага може да се предвиди подготовка за работа с новата технология. По принцип иновациите са нещото, което придвижва човека и организацията към растеж и не бива да се избягват необмислено, и все пак всяка промяна е малко стряскаща за по-свитите хора.
4. Мястото за почивка е важно за настроението и работоспособността. Ясно е, че човек не може да е непрекъснато концентриран и в кондиция за ефективна работа през цялото работно време. Затова трябва да се предвиди кътче, в което хората да могат да се освежават – да си направят кафе, чай, просто да побъбрят или защо не, да изиграят една бърза освежаваща игра (дартс, джаги, тенис на маса).
5. Климата също се отразява върху мотивацията на хората. Това също е фактор, които е субективен, някои обичат да им е по-хладно, други да им е по-топло, затова е най-добре да е създадена възможност за зонова настройка на климатичната инсталация. От този фактор може да се породи сериозна мотивация, ако е пренебрегнат. Само че в този случай хората ще са мотивирани да издържат до края на работното време и да се „спасят” възможно най-бързо – това не е добре за организацията!

Тези фактори не са всичко, което влияе на работника в организацията, но са едно добро начало за подобряване и изграждане на система за управление на човешкия капитал, чрез мотивация. Когато човек е добре обезпечен, с необходимите уреди и средства, на работното място, той има пълното основание да се стреми към най-добро представяне, пък и се чувства мотивиран да използва по най-ефективния начин предоставените му условия.

В следващата статия, ще обърна внимание на работната среда като социална среда, в която човек се развива професионално, та дори и личностно и как да я превърнем в мотиватор за високи постижения.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

Работата, дали е присъща на човек и му идва отвътре или не, още няма еднозначен отговор. Но съвсем ясно е, че ако човек се задържи прекалено много на едно място, той спира да се развива. Когато развитието спре, мотивацията за високи постижения неминуемо намалява. Някои хора гледат на работата си повече като на средство за професионално развитие, други предпочитат личното усъвършенстване посредством професионалните си задължения. При всички случаи, човек би бил по-склонен да дава повече от себе си в работния процес, ако има посока и път, по които да се изкачва. Тук, във всяка една организация, на помощ се явява йерархията.

Как да използваме йерархията на длъжностите в една организация като средство за мотивация?

Отговора е заложен още със структурата на длъжностите във всяка професия, а именно възможността за кариерно развитие. Ръководителите могат да използват тази възможност като силно средство за мотивация.

За да превърнат кариерата в мотивиращ фактор, мениджърите трябва да:

1. Сведат до знанието на всички служители, йерархията на длъжностите в организацията.  Трябва да бъдат ясни съответните необходими личностни и професионални качества за израстване в йерархията и възможностите за заемане на по-висока длъжност (получаване на по-висок статут) в организацията.
2. Изяснят на служителите, качествата и постиженията, които трябва да покажат, за да получат правото на безплатна, за тях, допълнителна квалификация (специализация в чужбина, допълнително образование, посещаване на специализирани курсове), която ще им помогне в кариерата.
3. Определят най-краткия възможен срок за изкачване по стълбичката в организацията (ако има такъв). Важно е, всеки работещ за организацията да е наясно, какъв опит трябва да придобие и какви качества трябва да развие на текущата си позиция, за да се изкачи на следващата.
4. Пояснят на служителите си положителните страни на кариерното развитие за всеки един от тях. Придобивките, които ще получат при повишаване в длъжност. Правата, отговорностите и задълженията, които ще бъдат породени от новата, по-висока позиция.
5. Демонстрират на всеки един работещ, важността на тяхното личностно и професионално развитие, както за организацията, така и за тях самите. Ръководството трябва да бъде съпричастно с кариерното развитие на служителите си и да създава необходимите условия за осъществяването му.

Кариерата е важна част от живота на всеки човек. Дали ще е кариера в професионалната сфера или в организацията наречена семейство, всеки от нас се чувства по-значим и по-успял, когато бъде справедливо оценен и повишен заради постиженията си. Както знаем, „апетита идва с яденето”, веднъж вкусил от плодовете на следващото стъпало, стремежът към достигане на благата на по-следващото се засилва. Тази нагласа води личността, организацията, дори обществото напред. Това се нарича мотивация!

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

Да, точно доверието в ръководството може да е достатъчен мотив на служителите да останат на дадено работно място. Ако се случи да не е достатъчен, то тогава е поне необходимо условие и основа за висока мотивация на работещите в организацията.

До тук – добре, но доверието не е нещо, което се купува или придобива. Доверието е нещо, което се изгражда. Изгражда се с много работа и постоянство. Хубавото в този тип доверие (професионално доверие) е, че не е задължително да се изгуби при първия провал, за разлика от доверието в личните взаимоотношения, където се гради с години, а се губи за един миг.  При професионалните отношения всеки има право на втори шанс, стига да е заслужил първия!

Как да заслужим доверието на служителите си?

1. Ръководителят трябва да е професионалист. Трябва да е наясно с работата, която извършва и да е компетентен по въпросите, с които се ангажира. Не е необходимо един ръководител да може и да прави всичко, но е необходимо да може и по-най-добрия начин да изпълнява задачите, с които се захваща.
2. Мениджърът трябва да познава качествата на служителите в организацията. Трябва да може да разпределя конкретните задачи на най-добрите и най-подготвените за тях. Трябва да умее да делегира правомощия и компетенции.
3. Ръководителят трябва да информира всички работещи в организацията за нейните успехи. Това може да стане по много начини: на видно място да бъдат излагани положителните отзиви от клиенти, други компании, медии; участие на организацията в различни социални и благотворителни каузи с положителен обществен отзвук; да се използват съвременните възможности на интра- и интернет технологиите, и чрез тях до всички служители да достигат новините подчертаващи успехите на организацията. (Успешна организация = добър мениджър = професионалист заслужаващ доверие = повишаване на мотивацията.)
4. Думите и делата на управляващия трябва да са едно цяло, по този начин се изгражда доверие. Ако се получи разминаване между обещания и изпълнението им от страна на ръководителя, без основателна и обективна причина, това ще доведе до силна демотивация на служителите. За предпочитане е действията на ръководството да говорят повече от думите им.
5. Постоянство. Мениджърът трябва да подхожда към различните ситуации с един и същ аршин. Силно обезпокоително, за личните и професионални качества на един управленец е, ако сменя критериите си за вземане на решение според настроението си, според различните служители или според някакви ирационални, лични причини. Мотивиращо за хората е да знаят, че ще бъдат оценявани и третирани обективно, според професионалните им качества и постижения. По този начин се създава една предвидима работна среда, в която служителите са наясно, какви ще са последствията от техните действия.

Преди всичко останало, доверие се печели от човека. Самата позиция на ръководител не носи такова. Затова мениджърът трябва да бъде мислещ, съпричастен човек, изградена личност. Когато човек заслужи доверие към себе си въз основа на професионализма и личните си качества, тогава в другите хора се засилва мотивацията и те да отвърнат изграждайки доверие към себе си, в резултат на професионалните си постижения. Това от своя страна води до положителни резултати за всяка една организация.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

Всяка организация разполага с ресурси (материални, финансови, човешки). В стремежа да бъде заработена печалба, тези ресурси се включват в работния процес и формират микроклимата на работното място (отношения между колеги, отношения между ръководители и служители, отношение на служителите към ресурсите). Доста често се случва работещите в дадена организация да са на мнение, че работната среда и използването на ресурсите могат и би трябвало да се подобрят, за да се постигнат по-добри резултати.

До голяма степен това може да бъде постигнато чрез мотивация на хората.

Какво трябва да направим, за да подобрим обстановката и резултатността на труда?

Организирането на редовни оперативни събирания на отделните звена (ежеседмични или ежедневни) е едно добро начало за изграждане на система за управление чрез мотивация, във всяка една организация. Тези „оперативки” трябва да са специализирани по конкретните задачи за изпълнение. Продължителността не бива да е повече от 15 – 20 минути. Трябва да протичат в градивна, създаваща положителни емоции атмосфера при добър диалог между ръководители и служители. Трябва ясно да се посочат и избистрят целите и да се разпределят задачите. Трябва да се определят критериите, по които ще се оценява ефективността на извършения от отделния служител (отделните екипи) труд. Трябва да се сведат до знанието на всички и конкретните стимули и награди за постигнатите над нормата резултати. Трябва да се споменат и санкциите при неизпълнение на задълженията. Акцентът по време на тези събирания трябва да е върху положителните последствия, както за организацията, така и за отделния служител.

Друг инструмент за повишаване мотивацията на служителите е сформирането на екипи (3 – 5 човека) по изпълнението на отделните задачи.  Ръководството сформира различни екипи за изпълнението на различните задачи. Всеки път екипите се сформират на ротационен принцип, така че да може да се създаде атмосфера на доверие във всички служители. Членовете на екипите трябва да са добре подбрани, за да се получи взаимно допълване на участниците в тях. Оценката на изпълнението на поставените задачи става на база екип, а не конкретен член на екипа. Ръководството трябва да поощрява  колегиалните и добронамерени отношения между колегите.

След като са били изяснени и поставени целите пред служителите и са сформирани екипите, необходимо е да се анализира изпълнението. Това се случва на оперативна среща на отделните звена (веднъж месечно или веднъж на три месеца). Тези срещи също трябва да са добре структурирани и систематизирани. На тях трябва да се отчетат постиженията на различните екипи и служители. Ръководството трябва да стимулира и награди служителите и екипите с най-добри постижения. Трябва да се откроят добрите практики в работния процес. Трябва да се посочат пропуските  при изпълнението на задачите. Ако е на лице голямо разминаване между поставени цели и реализирано изпълнение, със служителите и екипите инкасирали незадоволителни резултати трябва да бъдат изяснени и изправени грешките довели до този резултат, или при необходимост да бъдат санкционирани по установения вече ред. Атмосферата на тези срещи трябва отново да е градивна, да се усеща заинтересоваността на ръководството, както за целите на организацията, така и за удовлетвореността на служителите. Изводите и заключенията от този тип срещи трябва да бъдат ясни и достъпни за всички работещи в организацията.

Организирането на тренинги и мероприятия за сплотяване на хората в организацията също би могло да повиши мотивацията на служителите. Важно при провеждането на тъй наречените „тийм билдинги” е, че ръководството трябва да е наясно с целите, които иска да постигне с такива мероприятия. Трябва внимателно да се подберат ролевите игри, които ще покажат съвместимостта на служителите, техните лични качества и нагласи.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

Ще започна серията от статии с моите виждания за мотивацията с едно много добре познато, но много рядко използвано средство за мотивация – похвалата.

От всички средства за мотивация, похвалата е най-евтиното, не се купува и не се амортизира. Не изисква специални умения и стратегии от страна на ръководителите. Не изисква време и не задължава с нищо. Изисква единствено да се наблюдават постиженията на служителите и да се набляга на приноса им и разбира се на положителния резултат за организацията от добре свършената работа. В същото време има изключително силен ефект върху хората, независимо от тяхната сфера на дейност.

Как да използваме похвалата, за да е ефективна?

На първо място, похвалата трябва да е заслужена! Когато хвалим човек, трябва да е въз основа на реалните му постижения. Похвалата трябва да е конкретна и  основана на добре свършена работа. Няма по унизително нещо, за който и да е себеуважаващ  се човек, от това да получи нещо, което не е заслужил. От тук следва, че ако използваме похвалата лицемерно или просто защото трябва да хвалим, това ще има демотивиращ ефект.

Похвалата трябва да е навременна! Когато хвалим даден служител, това трябва да се случва непосредствено след постигнатите от него положителни резултати. Ако си позволим да отложим похвалата във времето, силно вероятно е ефективността на дадения служител да спадне, а дори и да не дочака момента за получаване на признание на това работно място. Значително се усилва мотивационния ефект, ако похвалим свършилия си добре работата човек пред останалите служители на организацията. Така даваме ясна представа на всички работещи, че труда им се цени и не остава незабелязан, а също така повдигаме самочувствието на получилия признанието ни.

Похвалата трябва да е искрена! Хората са най-ценният капитал на една организация. Дори само поради този факт, те заслужават да се радваме на успехите им – искрено. Искрената и коректна комуникация между хората води до сплотяване на екипа, а то от своя страна води до взаимопомощ в работните ситуации. Както добре знаем, „Съединението прави силата”, колкото по-голямо доверие и откритост има в работния процес, между различните участници в него (ръководители, лидери, служители), толкова по-високи ще са резултатите, и за организацията. Служителите заслужават искрено отношение и похвала от ръководителите си и поради още един често пренебрегван факт – те работят и за ръководителя си. Колкото по-добър е един екип, за толкова по-добър се смята неговия ръководител. Когато в една организация имаме: успешни екипи, добри ръководители, положителна работна атмосфера, насоченост към постиженията и доверие, това означава – Печалба. Негативите от неискрените похвали са значителни. Служителите, които усещат пренебрежително, негативно отношение или дори ирония, заради високите си резултати спират да ги постигат. Монотонността запълва работните им дни и единствената им цел е да изпълнят нормата си, по възможно най-бързия и неангажиращ ги лично начин.

Като заключение на тази статия ще си позволя да споделя с Вас един цитат:

„Нищо не е така убийствено за амбициите на човек, както критиката на висшестоящите – казва Чарлз Шуоб, цитиран от Дейл Карнеги. – Никога не критикувам когото и да било. Вярвам, че човек трябва да бъде поощрен, за да работи. Затова търся и най-малката възможност да похваля човека и с нежелание изтъквам недостатъците му. Ако нещо наистина ми харесва, то това е да похваля някого щедро и от все сърце.”

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

Както е известно, да си жив означава да си деен. С други думи, да си жив –  това е да мислиш, да усещаш, да желаеш, да действаш, да постигаш. За да се стигне, обаче, до резултати, постижения, трябва да има целенасочено, преднамерено действие. Такова действие е възможно, само ако човек има „мотив”, т.е. причина да го прави. Ето защо от изключителна важност и за човека като личност, и за човека като работник, и за организацията, в която работи, е този човек да бъде мотивиран да постига поставените цели.

Как една фирма да постигне неочаквано високи резултати? Как да увеличи удовлетвореността сред служителите си? Как да намали разходите си? Как да намали размера на бракуваната продукция? Как…, как…, как…? Отговорът е един – чрез мотивация на служителите си.

Мотивираният служител е този, който създава открояващи конкурентни предимства на нашата фирма. Мотивираният служител е този, за който високите постижения са удоволствие и цел. За мотивирания служител няма невъзможни неща.

Мотивацията е това, което различава успелите от обикновените хора, успешните от не до там успешните организации.

В която и сфера на живота да се вгледаме винаги има победители и победени, по-успели и успели, по-добри и добри. Не винаги по-подготвените, по-обезпечените с ресурси (време, информация, пари) и по-опитните побеждават. Но винаги успяват тези, които притежават повече от онзи невидим ресурс, които създава харизматичния ореол на успеха, а именно мотивацията. Примери за това, колкото искате:

-   в спорта – често сме свидетели фаворитите да губят от доста по-скромни съперници, а треньорите откриват обяснението в по-високата мотивация на съперника или недостатъчната мотивация на подопечните им

-   в бизнеса – печелят повече тези, които имат по-голямо желание и работят повече за успеха (мотивирани са за високи постижения, а не просто да си свършат работата)

-   в личния живот – успяват тези, които имат куража да следват желанията си, мечтите си, макар че не винаги притежават най-добрия набор от качества (какво ги тласка напред, въпреки недостатъците – мотивацията)

Актуалността на проблема за мотивацията е все по-видим във времена на криза, в каквато се намира нашата и световната икономика. Точно мотивацията на служителите е най-силната антикризисна мярка, която могат да предприемат ръководителите на една организация, а и оптималният вариант на действие, в съотношението разходи – резултати, за стабилно и дълготрайно развитие.

Перифразирайки една известна поговорка, спокойно може да кажем: има ли мотивация – има начин!

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.