Konstantin Georgiev

“It takes 20 years to build reputation and five minutes to ruin it. If you think about that, you’ll do things differently.”
Warren Buffett

„Необходими са 20 години да се изгради репутация и само 5 минути, за да се съсипе. Ако се замислите над това, ще правите нещата различно.”
Уорън Бъфет

Чували сте го и вие, нали? Аз съм го чувал много пъти. Някакъв си афоризъм, изтъркан при това! Поне така мислех до момента, в който видях със собствените си очи, колко истина има в него. Видях как хора, които са едва ли не обожествени от обкръжените си, които са смятани за невероятни професионалисти, за невероятни личности, в един миг решават да изневерят на себе си, да постъпят некоректно, неморално. Това е моментът, в който за тях настъпи краят. Край, който вече по никакъв начин не може да бъде избегнат. Край, който не слага началото на нещо ново, а само отбелязва отброяването на остатъка от живота им като второкачествена, дори без качествена, стока.

Зачудих се, защо се случва така? Защо хора, които са дали много, които са доказали качествата си, биват заклеймени и отхвърлени след една единственна грешка. Нима едно грешно решение те прави по-малко човек? Оказва се, че да. Оказва се, че ако се бориш за нещо цял живот, ако демонстрираш принципите си, ако проповядваш някакви ценности и направиш нещо, което е в противоречие с всичко това – значи е било измама, значи не е било истинско, значи е било просто поза. А хората не приемат такива неща. Няма нещо по ненавиждано от човек,  на който си гласувал доверие, а той го е предал. Никой не иска да има каквото и да е общо с човек, който е предал вярванията му, идеала му и дори самия себе си. Представяте ли си, щом някой може да предаде самия себе си, какво ще направи с вас при първия удобен случай!
Затова, „замислете се над това” и преди да направите, каквото и да било, преценете дали следващото ви действие е в синхрон с принципите, ценностите и вярванията ви. Ако е – смело напред! Ако ли не, е все пак имате 5 минути до окончателното съсипване на всичко. Всъщност може и малко повече – до първия момент, в който истината ще излезе наяве.

Да, точно доверието в ръководството може да е достатъчен мотив на служителите да останат на дадено работно място. Ако се случи да не е достатъчен, то тогава е поне необходимо условие и основа за висока мотивация на работещите в организацията.

До тук – добре, но доверието не е нещо, което се купува или придобива. Доверието е нещо, което се изгражда. Изгражда се с много работа и постоянство. Хубавото в този тип доверие (професионално доверие) е, че не е задължително да се изгуби при първия провал, за разлика от доверието в личните взаимоотношения, където се гради с години, а се губи за един миг.  При професионалните отношения всеки има право на втори шанс, стига да е заслужил първия!

Как да заслужим доверието на служителите си?

1. Ръководителят трябва да е професионалист. Трябва да е наясно с работата, която извършва и да е компетентен по въпросите, с които се ангажира. Не е необходимо един ръководител да може и да прави всичко, но е необходимо да може и по-най-добрия начин да изпълнява задачите, с които се захваща.
2. Мениджърът трябва да познава качествата на служителите в организацията. Трябва да може да разпределя конкретните задачи на най-добрите и най-подготвените за тях. Трябва да умее да делегира правомощия и компетенции.
3. Ръководителят трябва да информира всички работещи в организацията за нейните успехи. Това може да стане по много начини: на видно място да бъдат излагани положителните отзиви от клиенти, други компании, медии; участие на организацията в различни социални и благотворителни каузи с положителен обществен отзвук; да се използват съвременните възможности на интра- и интернет технологиите, и чрез тях до всички служители да достигат новините подчертаващи успехите на организацията. (Успешна организация = добър мениджър = професионалист заслужаващ доверие = повишаване на мотивацията.)
4. Думите и делата на управляващия трябва да са едно цяло, по този начин се изгражда доверие. Ако се получи разминаване между обещания и изпълнението им от страна на ръководителя, без основателна и обективна причина, това ще доведе до силна демотивация на служителите. За предпочитане е действията на ръководството да говорят повече от думите им.
5. Постоянство. Мениджърът трябва да подхожда към различните ситуации с един и същ аршин. Силно обезпокоително, за личните и професионални качества на един управленец е, ако сменя критериите си за вземане на решение според настроението си, според различните служители или според някакви ирационални, лични причини. Мотивиращо за хората е да знаят, че ще бъдат оценявани и третирани обективно, според професионалните им качества и постижения. По този начин се създава една предвидима работна среда, в която служителите са наясно, какви ще са последствията от техните действия.

Преди всичко останало, доверие се печели от човека. Самата позиция на ръководител не носи такова. Затова мениджърът трябва да бъде мислещ, съпричастен човек, изградена личност. Когато човек заслужи доверие към себе си въз основа на професионализма и личните си качества, тогава в другите хора се засилва мотивацията и те да отвърнат изграждайки доверие към себе си, в резултат на професионалните си постижения. Това от своя страна води до положителни резултати за всяка една организация.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.