Konstantin Georgiev

“When your values are clear to you, making decisions becomes easier.” Roy E. Disney

„Когато си наясно с ценностите си, вземането на решение става по-лесно.” Рой Е. Дисни

Голяма част от хората смятат, че вземането на решение е трудно нещо. И това е така, когато не знаеш, какво искаш, не знаеш, какво цениш и нямаш ясна представа, какво е добро и какво не. Ситуацията се усложнява значително, ако през живота си си изпълнявал нечии чужди решения и изборът ти се е стеснявал до това да се правиш на жертва или да не се правиш.

В действителност няма нищо по-лесно от това да вземеш решение. Трудното винаги идва след това.

Ако имаш изградена ценностна система изборите, които правиш си идват от само себе си. Щом знаеш, какво е ценно за теб в живота, щом знаеш, какво искаш да бъдеш и да постигнеш в живота си, или поне знаеш, какво не искаш да си, тогава вземането на решение се превръща в част от малките удоволствия на живота, а не в кризисна ситуация. Изборът, личният избор, вземането на решение – това е правото и задължението, което имаме като разумни същества. Да се оставиш на течението или да оставиш нечие чуждо решение да повлияе на живота ти, това също е избор. Този избор превръща разумните същества в движима собственост. Вещ в ръцете на някой друг, а вещите имат цена, можеш да си ги платиш, но нямат стойност. И тук изборът се опростява още повече: да бъдеш човек или да бъдеш вещ!

Да си Човек е доста трудно в днешно време. И все пак, когато направиш този избор остава да изчистиш ценностите си и посредством тях да придадеш стойност на живота си! Стойността носи щастието на човека!

“A man may make mistakes, but he isn’t a failure until he starts blaming someone else.”
John Wooden

„Човек може и да прави грешки, но не е провал, докато не започне да обвинява някой друг.” Джон Луудън

Заради грешните си решения ставаме по-добри, не заради правилните. Грешките ни ни развиват, само те могат да ни научат, стига да не се отречем от тях. Има една английска поговорка: “To err is human…”* (Да грешиш е човешко…), но още по присъщо на човека е да се срамува и да отрича погрешимостта си. Обикновено правим това заклеймявайки другите, или обстоятелствата, или ситуацията, или каквото и да е друго овен нас си. Разбира се, след време, когато пак се наложи да вземаме решение в идентична ситуация, пак грешим, и пак всички и всичко са виновни за неуспеха, освен нас! И така малко по малко се превръщаме в провал, защото нито един път, когато сме имали възможност, не сме си извадили поуката и по този начин сме отложили развитието си.

Израстването ни идва тогава, когато се вгледаме в себе си. Когато си отговорим на въпроса „Защо?” и изправим грешното поведение, което е довело до нежеланото следствие.

От личен опит знам, че „не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава”. Разбрах това, правейки една и съща грешка повече от един път. Да, не обвинявах другите, но не обвиних и себе си за първия път. Тогава дойде втория път, същата грешка, при същите обстоятелства.

Благодарение на искрения отговор, на истински приятели, на втория важен въпроса: „Какво направих неправилно, че да се стигне до тук?”, видях моя принос в нежеланите последствия. Това беше момента, в който реших – дори и да греша, ще знам, че аз съм си виновен и няма да се превръщам в провал!

От Mr. Self Development

Съществуват два вида страдание. Страдание от дисциплина и страдание от съжаление. Болката от дисциплината ще ти сбъдне желанията, докато болката от съжалението ще ти осигури единствено повече постоянна скръб.

Коя болка ще изтърпиш?

Страданието от дисциплината трае няколко месеца, а това от съжалението обикновено продължава цял живот.

Страданието от дисциплината

Какво е болката от дисциплината? Тя е болката, която трябва да изтърпиш, за да създадеш навиците, които ще ти осигурят изпълнението на желанията. Само посредством правилните навици можеш да успееш. Правилните навици сами по себе си задоволяват желания. А те се изграждат чрез болка. За щастие това страдание е временно, но ползите от изградените веднъж подходящи навици са за цял живот.

Отнема около шест до девет месеца, за да се формира устойчив модел на поведение. Не три седмици, а от шест до девет месеца, в зависимост от навика. Може би си мислиш: „Това е тежко!”, да, тежък е и живота в съжаление.

Болката от дисциплинирането е малка, когато обмислиш всички позитиви, които можеш да извлечеш.

На пример, страданието, което ще изтърпиш, за да свикнеш да тренираш и да се храниш правилно през следващите шест до девет месеца дори не се доближава до мъчението да живееш нездравословен живот. Болката в следствие на дисциплината е временна.

Друг пример е факта, че ще бъде мъчително и ще отнеме време да развиеш навиците, които повечето от най-успелите хора в сферата, в която работиш, притежават, но те ще ти помагат през остатъка от живота ти.

Страданието от съжалението

И ето я и болката от съжалението. Мъката произлизаща от „трябваше, можех, сигурно щеше”. Обсебващата болка на „следващия път ще го направя”. Изпиващата болка, която си принуден да осъзнаеш, защото все още не си се посветил на променянето на навиците си.

Когато говорим за променяне на навиците, всъщност става въпрос за промяна на корените ти. Говорим за промяна на плодовете, които произвеждаш с поведението си. Събират ли хората портокали от ананасови дървета, или грозде от дъбово дърво. Не, всяко дърво произвежда плодове от своя вид.

Така е и с живота ти, той ще произвежда резултати въз основа на твоя вид навици. Не може да имаш благополучен живот, ако нямаш сполучливи навици. Както обичам да казвам, всеки може да тича, но не всеки си е изградил навика да тича всеки ден. Всеки може да работи, но не всеки си е изградил навика да бъда най-добрия в своята работа.

Когато не създаваш правилните навици, когато не се отдаваш, това поражда съжаление.

Защо съжаляваш? Защото вътре в себе си знаеш, че си способен да постигнеш повече. Не съжаляваш за невъзможното, съжаляваш за това, което знаеш, че си можел да постигнеш, за това, което е трябвало да постигнеш.

Кое страдание ще избереш?

Когато си на смъртния си одър, мечтите ти и целите ти ще стоят до теб, ако не са били изпълнени, те ще искат да знаят – защо. Ще настояват да знаят, защо си избрал болката от съжалението вместо болката от дисциплината.

Не позволявай мечтите ти да пропаднат, не разочаровай целите си.

Реши, днес, да създадеш навиците, които ще ти предоставят живота, който желаеш. Вземи решението, днес, да изтърпиш временното страдание на дисциплинирането. Ако го направиш, няма да ти се наложи да живееш със страданието от съжалението. Ако го направиш, ще живееш знаейки, че си дал най-доброто от себе си.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

От Mr. Self Development

Юлий Цезар е казал: „По-лесно е да намериш хора, които доброволно ще отидат на смърт, отколкото да намериш такива, които са склонни да устоят на болката с търпение.”

За да успееш трябва да имаш огромен запас от устойчиво търпение.

Какво е търпението? Според Барбара Джонсън, то е способността да забавиш мотора, когато чувстваш че ти се изхабяват механизмите. Гай Кавазаки казва, че е изкуството да прикриваш нетърпението си, а Титус Платус заключава, че това е най-добрия лек за всеки проблем.

Аз ти представям търпението като липсващата брънка към твоя успех…

Когато нещата отиват на зле, помни че тревата пониква отново. Да, ще отнеме време, но се вслушай в думите на Джийн Джакъс Роусеу: „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.”, така че не преигравай, не се пренавивай, бъди търпелив, остави нещата да улегнат, колкото по-малко смяташ забавянето си за значително, толкова по-малко ще бъде.

Светото писание ни учи, че в търпението си притежаваш душата си, ето защо Франсис Бейкън отбелязва, че който е изчерпал търпението си, не притежава душата си.

Елберт Хубард е казал: ”Колко много е захвърлял човек, когато още малко усилие, още съвсем малко търпение е било нужно, за да се постигне успех.”

Вярно е.

Почти беше успял, беше го разгадал и тогава нетърпението извади по-добрата ти страна, което е причината Соломон да напише, че този, който контролира гнева си е по-велик от всемогъщия.

Кристина Милиан споделя: „Моя съвет към този, който реши да поеме по моя път е да има търпение. Аз правя това от дванадесет години.”

Сейнт Франсис де Сейлс мъдро отбелязва: „Имайте търпение с всичко. Но най-напред със себе си.” А Саади казва: „Имай търпение. Всички неща са трудни, преди да станат лесни.”

Опитваш се да успееш без да имаш търпение! По този начин се проваляш в осъзнаването на три от най-жизненоважните стъпки към успеха. Те са: Първо – да имаш търпение, втора – да бъдеш търпелив и трето – да изтърпиш търпеливо.

Никой не успява без търпение.

Ралф Уалдо Емерсон е казал: „Приеми темпото на природата: нейната тайна е търпението.”

Някога случвало ли ти се е да преиграеш? Бил ли си нетърпелив?

Отнело ти е повече от седмица да попаднеш в тази ситуация и няма да ти отнеме по-малко от седмица, за да излезеш от нея.

Безпокойството кара водите на живота да бушуват, обричайки успеха ти, но търпението успокоява водите и ти позволява безопасно да се насочиш към желаната от теб крайна точка.

Не бъди като Том Холт, който казваше: „Всичко е там някъде, ако знаеш как да го намериш и имаш търпението. Аз не знам и нямам, това е същинският ми проблем.” Не е достатъчно просто да знаеш, че ти трябва търпение, трябва да имаш търпение.

Обичам да казвам, че няма нищо, което да не може да постигнеш ако притежаваш трите “P-та” (Purpose, Passion и Patience): Цел, Страст и Търпение. Жизненоважно е да имаш търпение.

Джордж Савил мъдро е забелязал, че: „Човек който е майстор на търпението е майстор на всичко останало.”

Томас Кемпис казва: „Всички хора препоръчват търпение, въпреки че много малко го практикуват.” Използваш ли търпението в живота си?

Бенджамин Франклин смята: „Този, който има търпение, може да има каквото си пожелае.” Арнолд Гласлоу отбелязва: „Ключът към всичко е търпението. Получавате кокошката чрез мътене на яйцето, не чрез счупването му.”

Франсис Оурлес казва: „Излъганото търпение се превръща в гняв.” Но мисля, че е сгрешил. Истинското търпение не е да се нагласиш с нещо, истинското търпение е вяра и дела в действие, може би затова Микеланджело казва, че „Геният е безкрайно търпение.”

Вярвам, че Едмунд Бърк го е казал най-добре: „Нашето търпение ще постигне повече от нашата сила.”

Бъди търпелив, бъди последователен и с течение на времето ще придобиеш желанията си. Замисли се в дълбочината на думите на Уилиам Пенн: „Търпението и усърдието, като вярата, местят планини.”

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

От Mr. Self Development

„Ако някой млад човек очаква, без вяра, без идея, без учение, без търпение, упорит труд по време на и въпреки обезсърчението, да постигне, каквото и да е било в света, което да си заслужава постигането, той скоро ще се събуди и ще осъзнае, че е играл ролята на глупак.” М.Дж. Савидж

Важно е да знаем цената на успеха!

Успехът не принадлежи на определена група индивиди; успехът принадлежи на тези, които са склонни да го преследват. Успехът принадлежи на тези, които са склонни да се изправят лице в лице със страха., да го гледат очи в очи и да направят това, което трябва да направят.

Успехът е на тези, които осъзнават, че има нещо много по-важно от страха им.

Пет жизнено важни стъпки към успеха:

1. Желание

„Желанието е ключа към мотивацията…” Марио Андрети

Желанието е силният копнеж да осъществяваш въображението си; нямаш ли желание нямаш нищо.

Ако си изгубил въображението си, или желанието ти не е силно, работи да го избистриш, използвай снимки, запиши идеите си на лист хартия. Хабакук е казал: „Запиши въображението и го направи достатъчно ясно, за да може този, който го чете да го осъществи.” Преди да се впуснеш с желание, идеите ти трябва да са ясни, точни, трябва да са вълнуващи.

2. Проява

„Седемдесет процента от успеха в живота е изпъкването.” Уди Алън

Не може да си автор на най-продавана книга, ако никога не си писал. Не може да започнеш работата на мечтите ти, ако те е страх да подадеш молба. Няма да можеш да направиш продажба, ако не опиташ. Изтъкването не гарантира успех, но всичко останало гарантира, че няма да успееш, ако не се проявиш. Когато става въпрос за мечтите ти и за нещата, които желаеш да постигнеш в живота, трябва да се проявиш.

3. Несполука

„Ако не си готов да си избереш цел, да се провалиш ужасно и да избереш отново цел, успехът няма да се случи.” Филип Адамс

За да постигнеш успех, трябва да правиш нещата по правилният начин, но доста често единственият случай да направиш нещо правилно е първо да се провалиш правейки го. Томас Дж. Уотсън е казал: „Искаш ли да ти дам формулата на успеха? Изключително проста е, наистина. Удвои провалите си. Ти мислиш, че провала е враг на успеха. Това въобще не е така. Можеш да се обезкуражиш от провала или можеш да се поучиш от него, така че продължавай смело напред и греши. Направи всичко, което можеш. Защото, помни, това е начина да намериш успеха.” Никога не си позволявай да се страхуваш да се провалиш, провалът е  нещото, което ще ти донесе успех. Прегърни провала, стани негов ученик, учи се от него и скоро ще успееш.

4. Работи по-усърдно

„Успех: да правиш с охота, това, което средностатистическия човек не би правил с охота.” Неизвестен

Всеки тича, но не всеки е склонен да тича по един час всеки ден. Успеха не е да правиш това, което обикновените хора не могат да правят, той е да правиш това, което обикновените хора не правят с удоволствие. Още по-конкретно казано, успеха е да създаваш навици, които средностатистическите хора не са склонни да създават. Успеха е навика да правиш нещата по отличен начин, така че да  носят успех. Чарлз Кендъл Адамс е казал: „ Никой не е постигнал отличителен успех просто правейки нещата, които се изискват от него; количеството и качеството на това, което е над изискванията е нещото, което определя величието на съществената разлика.”

5. Наслаждавай се на пътуването

„Успехът е пътуване, не крайна точка.” Бен Слитленд

Успехът не е конкретна кола или точно определена къща, или точно определен брачен партньор, или точно определени деца. Успехът е насладата по пътя. Трябва да се наслаждаваш на пътуването!

Като заключение

Някой веднъж беше казал: „Ако не промениш това което си, винаги ще имаш това, което вече имаш.” Трябва да се променяш … ще се промениш, ще успееш.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

Доста често ми се случва да чувам едно универсално оправдание: „Така е писано”. Чувам го под път и над път, от млади и от не чак толкова млади. Чувам го дори като форма на успокоение: „Не ти е било писано”. И така ден след ден, чак почнах да се чудя, къде да се запиша на този курс по четене, който явно съм изпуснал през първите двайсет и няколко години, та белким и аз придобия умението да разчитам това „мъдро, всеобясняващо и всеважащо писмо”. Поинтересувах се малко и се оказа, че нямало място, където да те учат на такова нещо. Много малко в света били тези дето имали такива умения и се водят „екстрасенси”, а пък от тях още по-малко били тези, на които можело да се има някакво, макар и под съмнение, доверие.
Моментално в мен се появи въпроса: Добре де, щом няма таквиз люде дето да четат подробните предписания за всички, как така повечето знаят, че не им е писано?
Разсъждавайки малко над този въпрос и тръгвайки по пътя на логиката, стигнах до извода, че „не ми е писано”, „така е писано”, каквото е писано” и други подобни е равно на „не искам” (бла бла = не искам).

Често хората пропускат най-добрите си възможности, само защото се предават на предразсъдъка: „ако е писано ще стане”. Няма такова нещо! Дори всеки човек да има предначертана съдба, тя не е нищо повече от чисто бял лист хартия. Сигурно съдбата предоставя на всеки различни средства за рисуване и писане, на отреденото от нея пано. Сигурно това пространство за творене е ограничено от нея, но със сигурност не е запълнено от нея. Всеки сам е творец на собствения си живот. Всеки сам украсява и развива собствената си съдба. Всеки сам решава дали ще ползва всички цветни флумастри, моливи и бой предоставени му от съдбата или ще остави листа си празен. Всеки сам избира да оцвети живота си или да го остави черно бял.

По-добре е да се действа, па макар и да не се виждат „знаците на съдбата”. По-добре е да се съмняваш дали ще се получи нещо, отколкото въобще да не опиташ. По-добре да кажеш не искам, отколкото да използваш нелепи оправдания. Няма нищо срамно в това да не искаш нещо. Жалко е, когато не искаш нищо и се оправдаваш със съдбата и писанията, които така или иначе нямаш способност да разчиташ. Жалко е, когато наричаш собствената си неангажираност или факта, че оставяш други да управляват живота ти – съдба. Жалко е, когато избереш съществуването ти да премине в оправдания. Жалко е, но не е достойно дори за съчувствие!
Има един стар виц, които много хубаво иронизира това мислене. В него се разказва за един човек, които всеки ден ходел пред една скулптора на Господ и се молел да спечели шестица от тотото. Всеки ден се тюхкал, как не му върви, колко е беден, колко е нещастен. Оплаквал се и продължавал да ходи да се моли за шестицата, която според него щяла да му оправи живота. Правел това в продължение на години. Накрая, на Господ му писнало и при поредната молитва се явил на стареца: „Човече, толкова години ме молиш, чух молитвите ти, искам да ти помогна, ама айде отиди, поне един фиш пусни де!”

“You can never quit. Winners never quit, and quitters never win.”
Ted Turner

„Можеш никога да не се откажеш. Победителите никога не се отказват, а тези които се отказват никога не побеждават.”
Тед Търнър

Когато човек се захване с някое предизвикателство, единственият случай, в който не го надвива е, когато се откаже! Толкова е просто и същевременно толкова сложно. Научих, че винаги има начин да направиш нещо, дори и да не се вижда на момента, ако избереш да продължиш, въпреки трудностите, рано или късно се изяснява правилният и успяваш. Това отличава успелите от неуспелите хора: упоритостта и търпимостта им в трудните моменти.
Да се откажеш е лесно, евтино и удобно. Оправдание за пред другите се намира. Оправдание пред „живота” обаче няма. Времето си минава, ако си се отказал – хленченето остава, непостигнатата цел също.

От Mr. Self Development

Отлагането е убиец! То е убиец на най-важния и ограничен ресурс – времето.

Винаги може да заработиш повече пари, но не можеш да заработиш повече време. Затова е жизнено важно да пазиш времето си с цялата си същност. Твоето време е твоят живот!

Никога не съм срещал успял човек, който не цени времето си и никога не съм срещал неуспял, който го цени.

В тази статия ще поговоря за четирите причини, заради които хората си губят времето, четирите причини, поради които отлагаш.

Ето ги и тях:

1. Страх от провал

„Този, който се страхува, че ще бъде победен, със сигурност ще се провали.” Наполеон Бонапарт

Свен Горан Ериксон е казал: „Най-голямата пречка към успеха е страха от провал”, и защото се страхуваме да не се провалим, ние отлагаме. Не искаме да се провалим, провалът ни ужасява!

И защото не искаме да ускорим „процеса на несполучване” ние подсъзнателно желаем отлагането, защото то забавя и/ли премахва неуспеха.

Но всичко е наред с провала, той е неизбежен и необходим.

Ще се провалиш; неуспехът е пътят към успеха. Когато се провалиш, увери се, че го правиш напредничаво. Лес Браун е казал: „Ако падаш, опитай се да паднеш на гърба си, защото ако гледаш нагоре, можеш да се изправиш.”

Не се страхувай от провала, той е нужен за прогреса.

2. Липса на самодисциплина

„Четейки биографиите на великите хора, открих че първата победа, която са извоювали е над тях самите. При всички тях самодисциплината е първото нещо.” Хари С. Труман

Притежаваш ли самодисциплина? Необходима ти е достатъчно самодисциплина, за да възпиташ навиците, които ще те преведат през маянето към успеха. Самодисциплината не е всемогъща, няма да реши всеки проблем, но ще те постави на правилното място, докато навиците и уменията ти го направят.

За да промениш живота си, трябва да промениш навиците си.

Ако искаш да постигнеш нещо, което все още не си, ще ти трябват нови навици, които да те отведат до целта. Майк Мърдок е казал: „Навиците ти ще те заведат по-далеч от желанията ти.” Така че събери достатъчно самодисциплина да изградиш правилните навици и умения и отлагането ще изчезне.

3. Парализа на съвършенството

„Завършекът е смърт. Съвършенството е завършек. Нищо не е съвършено. Винаги има неравности.” Джеймс Стефенс

Вместо готови, прицели се, стрелба, трябва да възприемеш мисленето готови, стрелба, прицели се, за да се придвижиш от отлагане към развитие. Нищо няма да бъде перфектно!

Ако чакаш перфектният момент, за да направиш нещо, то никога няма да бъде направено. Давай смело напред и го направи сега, прави грешки, учи се от тях и ставай по-добър.

Искаш всичко да бъде „страхотно”, и все пак запази абсолютното съвършенство за вечно отлагащите, не за теб!

4. Страх от успех

„Отлагането е страха от успех.” Денис Уайтли

Можеби Денис Уайтли го е казал най-добре: „Хората отлагат, защото се страхуват от успеха, който знаят, че ще се случи, ако продължат сега. Защото успеха е тежък, носи със себе си отговорности. Много по-лесно е да отложиш и да живеещ според философията: „Някой ден ще”.

Успехът е бреме, изисква повече отговорност. Повече се изисква от тези, на които повече е дадено.

Съзнателно може и да не отбелязваш тежестта на успеха, но подсъзнателно знаеш, че я има, точно затова избягваш напредъка. Отлагаш.

Точно днес искам да ти кажа, че не е нужно да се боиш от успеха съзнателно или несъзнателно. Просто си кажи: „Готов съм за успеха! Готов съм за всичко, което носи със себе си! Мога да се справя с успеха!”

Повтаряй си това всеки път, когато някоя отрицателна мисъл мине през главата ти и съвсем скоро ще пристъпиш от отлагане към развитие, а от развитие към успех.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

От Mr. Self Development

Днес искам да говоря за едно правило, което ще ти помогне да разбереш живота. Това е идея основана на осъзнаването, че живота много прилича на „посяване на царевични семена”. Ако може да разбереш тази идея, със сигурност можеш да разбереш и живота.

Така, случват се четири неща, когато посяваш царевични семена:

Първо: Получаваш царевица (не картофи)
Второ: Получаваш царевицата доста след като си я посял
Трето:  Получаваш повече царевица, отколкото си посял
Четвърто: Получаваш царевицата съразмерно с това, колко семенца си посял

Нека видим, как това се отнася за живота…

1. Получаваш царевица (не картофи)

Това показва, че резултатите, които постигаш в живота си, са резултатите, за които си работил. Ето защо не бива, никога, да се оплакваш от живота си. Ти си този, който го създава. Ти, и единствено ти, си създателя на своя живот.

Това не би ли било като да видиш художник, който се оплаква от последното си произведение; обвинявайки другите за това, което се е получило, обвинявайки майка си „Само ако беше по-талантлива, аз щях да бъда по-добър художник.”

… В някой момент трябва да пораснеш и да поемеш отговорността за собствения си живот!

Ти си твореца на собствените си резултати, ти жънеш сладките или горчивите плодове на зрънцата, които си посял.

Ако не обичаш царевица, спри да я сееш!

2. Получаваш царевицата доста след като си я посял

Иначе казано, изисква време да видиш резултатите. Казвал съм го хиляди пъти и ще го кажа още хиляди, няма успех за една нощ, така че спри да търсиш нещо в замяна на нищо.

Няма да се случи да посееш царевицата днес и да се наслаждаваш на кочаните утре. Работиш сега, резултатите получаваш по-късно. Трябва да посееш, за да можеш да пожънеш.

Бъди сигурен, каквото посадиш, от това ще е реколтата. Ще отнеме време, няма да се случи утре, но ще се случи.

3. Получаваш повече царевица, отколкото си посял

Какъв е урокът? Внимавай какво посяваш, защото ще получиш в пъти повече от посятото. Това е светеща лампичка, която не трябва да подминаваш сеейки „лоши” семена, защото ще пожънеш повече лоши  плодове, отколкото си очаквал.

Сей добри семена, отнасяй се със съседа си, както искаш той да се отнася с теб и със сигурност ще създадеш превъзходна реколта, урожай достоен за крал.

4. Получаваш царевицата съразмерно с това, колко семенца си посял

Посяването на две царевични зрънца няма да произведе същия резултат като посяването на 10 000. Малкото работа е равна на малки резултати; усърдната работа води към значителни резултати.

Колко семена посяваш, достатъчно ли са, за да получиш реколтата, която желаеш?

Помни, ще получиш такава реколта, каквато си посял. Така че, сей „много”, сей изобилно, сей добре и резултатите със сигурност ще задоволят душата ти с вкусни плодове.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев

П.С. Посвещавам тази статия на Живко Георгиев, той си знае защо.

1. Следвайте любопитството си!

„Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.”

Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.

2. Упоритостта е безценна!

„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”

Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!

3. Концентрирай се върху настоящето!

„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче прост не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”

Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.

Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.

4. Въображението е могъщо!

„Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.”

Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно.

5. Прави грешки!

„Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.”

Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш.

6. Живей на момента!

„Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.”

Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”.

„Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува.

7. Създавай ценност!

„Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.”

Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха.

Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите.

Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне.

8. Не очаквай различни резултати!

„Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”

Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени.

9. Знанието идва с опита!

„Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.”

Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание.

10. Научи правилата и тогава играй по-добре!

„Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.”

Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой!

Източник: www.dumblittleman.com

Преведено от Константин Георгиев