Konstantin Georgiev

“A genuine leader is not a searcher of consensus but a molder of consensus.”
Martin Luther King. Jr.

„Един истински лидер не е търсач на съгласие, а създател на единодушие.”
Мартин Лутер Кинг младши

По това се отличават истинските лидери и на работното място, и в живота. Те са хора, които създават предпоставките за всеобщо съгласие. Лидерите са хората, които творят възможностите и условията, в които всички да намерят мястото си и да вървят заедно напред. Няма да видите истински лидер, който подмолно да търси съгласието на някой. Няма да го видите и да сплетничи с отбрана група и след това да твърди, че е постигнат консенсус. Няма да го видите да се обгражда с послушен антураж, за да се чувства на върха. Истинският лидер не би си позволил да лобира за нещо само и само да се облагодетелства от труда на хората около него. Истинският лидер прави разлика между единодушие и безразличие. Той не понася безразличието и облагите от него. Той създава единодушие. Прави го защото знае, че едно дърво, колкото и силно да е, не може да устой на силен вятър, но гората може!

В процеса на мотивиране, ключова роля играе прекият ръководител. Точно поради тази причина е много важно неговото сърцато участие в повишаване благополучието на служителите. На теория, всичко е ясно. На практика, обаче, се получава едно малко, но понякога повратно недоразумение, а именно възприемането на ръководителя като опонент. Съществува и заблудата у някои ръководители, че кадърните служители в екипите им са техни „врагове” и застрашават местата им в организацията. За втория случай няма да изкажа мнението си, за сега.

Трансформирането на разбирането, че шефа е „от лошите” е доста често срещан и интересен проблем. Реакцията на повечето служители, когато разберат, че трябва да се видят с ръководителя си или дори по-лошо, получат обаждане от него да се явят, също е интересно явление. Стресът е голям. Има малка част от хората, които работят изключително успешно в стресови ситуации, но повечето не го правят. Най-вероятно и двата типа не се чувстват добре под напрежение. Затова е добре всички да разберат, че ръководителят е приятел на работното място. Той е колега с право да взема решения и носи пълната отговорност за тях.

Как да намалим стреса при комуникацията ръководител – служител?

За да се подобри работната комуникация между различните йерархични нива и да се повиши мотивацията на служителите е хубаво да се предприемат следните действия, разбира се, инициатор на които е ръководителят:

1. Разчупване на предразсъдъка „шеф – подчинен”.
По-продуктивно е мениджърът на екипа да е близо до служителите си. Няма нищо срамно в това. Доста често се случва, когато някой от екипа бъде издигнат в йерархията, да се отдели в самостоятелен кабинет и да си придава излишна важност. Това създава една изкуствена граница, която може да се окаже сериозна спънка в производителността на хората в организацията. Хората работят за и с други хора. Те не работят за името на табелката, на входа на компанията. Те ще помогнат в постигането на целите на колегите си, на мениджърите си, защото и те са хора като тях, те са хората до тях. Успешният „шеф” е този, който взема решения, разпределя задачите на правилните изпълнители и е добър колега в решаването им. Истинският шеф приема хората според качествата им. Той не смята, че всички са нещо по-малко от него, само защото той е шефа.

2. Подобряване на градивния диалог между служителите и ръководителите.
Това може да се постигне чрез споделянето между служители и ръководители на виждания и идеи относно работния процес като цяло или по конкретна задача. Подходящо за целта е организирането на работни дискусии или определянето на време, в което служителите са добре дошли да изложат предложенията си, съвсем спокойно. Важно при този вид комуникация е, че тя трябва да бъде градивна и да води след себе си решения и действия. Само тогава може да се превърне в силен мотиватор за служителите. Ако бъдат провеждани дискусии чисто формално и след взети взаимно решения, ръководството промени неоснователно позицията си и пренебрегне мнението на служителите, или последват негативни последствия за някой от осмелилите се да изкажат вижданията си – това ще има трайно демотивиращ ефект върху работещите в организацията.

3. Премахване на границата „ръководител – служител”.
При работната комуникация, служителите трябва да могат съвсем спокойно да намират ръководителите си. Доста полезна практика е, преките мениджъри да работят в една и съща стая с екипите си. Нелогично е да приемаш шефа си като колега, ако ти се налага да си записваш предварително среща с него, трудно е да бъде открит или без обективна причина те отпраща, когато най-накрая се добереш до него. Разбира се, има случаи в които ръководителят е длъжен да използва силата на властта си, но това трябва да е изключение, а не практика. По-добрата сила за управление на хората е силата на авторитета.

Когато в един екип има силен, авторитетен колега, той се превръща в лидер. А когато този силен, авторитетен колега, лидер е шефа, това е най-добрият и печеливш вариант за всяка организация.

Автор: Константин Георгиев

Очаквайте още публикации на тема: Мотивация.

“Leadership is practiced not so much in words as in attitude and in actions.”
Harold S. Geneen

„Лидерството се прилага не толкова в думите, колкото в отношението и още повече в действията.” Харолд С. Дженийн

Всеки ден срещам страшно много лидери, даже се чудя, как е възможно да ги има толкова много. В разговор, голяма част от хората са велики, дори най-великите. Те знаят как стават нещата, наясно са, колко способни и важни личности са. Те са незаменими и невероятни, до момента, в който трябва наяве да покажат възможностите си. Тогава изведнъж изниква много важна среща или ангажимент, разбира се на някое приятно място, на което няма да се наложи да се работи. Тези, които няма как да избягат, защото са, примерно шефове, в мига, в който трябва да бъдат лидери на работното си място и да поемат отговорността, тутакси забравят дори, че са хора. Продължават да бъдат „велики личности” ама видиш ли служителите под тях не си вършели работата и нищо не разбирали и затова не вървели нещата. (Позната картинка, нали?)

Истинският лидер се разпознава много лесно – в отношението му и в действията му. Ако говори, след това държи на думата си. Ако обещае нещо – изпълнява го, въпреки всичко. Носи отговорност за думите и делата си и не само! Носи отговорност и за развитието и делата на хората около него. Истинският лидер е човекът, който ще застане до теб в труден момент и ще ти помогне, с каквото може, та дори и повече. Истинският лидер уважава хората и цени труда им, показва това с всяко свое действие. Лидерът действа, той не чака. Лидерът ще те научи, без да те упреква. Лидерът ще те успокой, няма да те разплаче и след това да се фука, че може да „мачка”. Лидерът ще застане срещу теб и ще изглади недоразуменията очи в очи, няма да лицемерничи и интригантства. Лидерът ще изгражда екип от лидери, мислещи и работещи хора, а не антураж от послушковци. Той ще създава орбитата, от която се нуждаете, за да вървите напред и нагоре.  Истинският лидер е преди всичко истински и достоен Човек – и в отношението си и в действията си!

“Without initiative, leaders are simply workers in leadership positions.”
Bo Bennett

„Без предприемчивост, лидерите са просто работници на ръководни позиции.”
Бо Бенет

Често се случва да бъркат „шефа” с лидер. Това, че някой е на управленска позиция не го прави лидер, както не е задължително и лидерът да е ръководен кадър. Лидерът е този, който води хората напред. Този, който поема инициативата. Лидерът е човека, който е достатъчно предприемчив да започне промяната към по-добро. Той поема отговорността и действа. Той увлича хората със себе си и заслужава доверието им. Той намира начин, дори когато не е от позицията на властта. Разбира се, най-добрият вариант е, когато и формалната власт (ръководната позиция) и лидерството са съсредоточени в една личност, „тогава предвиждам такъв живот, че само си викам – Дано!”.

Разработил: Константин Георгиев

Превод: Константин Георгиев и Любомир Тодоров

Източник на картинките: google images

От Mr. Self Development

Нищо не е по-трудно от това да бъдеш велик лидер! Малцина са тези, които могат да понесат болката да бъдат лидери. Джон Ъпдайк е казал: „Лидера е човек, който извън лудостта или добротата, доброволно поема върху себе си неволите на хората. Има много малко, толкова „глупави”, хора, от това произлиза нестабилността на качествата на истинския водач по целия свят.”

Склонен ли си да понесеш неволите на хората? Това може да са бедите на семейството ти, децата ти, на фирмата, в която работиш или на екипа ти, но великият лидер е човек, който се справя със злочестията, притесненията, и самите сърца на хората.

Ралф Надер е продължил, казвайки: „Предназначението на лидерството е да създава повече лидери, а не повече последователи.” Неадекватните лидери създават последователи, но великите лидери създават лидери. Отличителният белег на истинския лидер е способността да поражда развитието на велики лидери.

С търпение и дисциплина, великите лидери създават други велики лидери.

Да бъдеш истински лидер не е въпрос на това да имаш високо звание или дори да бъдеш в позиция на власт. Бо Бенет е казал: „Без инициатива, лидерите са просто работници в ръководството.” За да водиш ефективно трябва да поемеш инициативата и трябва ефикасно да водиш екипа си към победа.

Казват, че армия от агнета предвождана от лъв ще разбие армия от лъвове предвождана от агне. Лидерството е ключът към успеха, затова, днес ще говоря за седемте признака на великия лидер:

1. Той поема инициативата

„Лидерството е да убедиш някой да направи нещо което не иска, за да постигне това, което иска.” Том Ландри

Великият лидер поема отговорността! Той мотивира хората си да направят нещата, които не искат; той подтиква хората си да направят нещата, които си мислят, че не могат да бъдат направени; той подканва хората си да направят нещата, за които вече са твърде изморени. Той подбужда хората си да израстват! А когато всичко е вече казано и направено, той мотивира хората си да успеят.

2. Той води с пример

„Ако не разбираш, че работиш за своите неопределили се „подчинени”, тогава ти просто не знаеш нищо за лидерството. Ти познаваш единствено тиранията.” Дий Хок

Лидерството не е свързано с позицията, която заемаш или думите, които изричаш, лидерството е в това което правиш и отношението ти. Великият лидер води със своите действия и отношение. Той или тя е първият участник в това, което проповядва. Великият лидер не стой отстрани, той влиза директно в играта. Баскетболният играч Лари Бърд казва: Лидерството е да се гмурнеш за изгубена топка, въвличайки публиката и другите играчи. То е да имаш възможността да спечелиш, така като и да загубиш. Това е единственият начин да спечелиш уважението на играчите.”

3. Той води със състрадание

„Не водиш удряйки хората по главата – това е нападение, не лидерство.” Дуайт Д. Айзенхауер

Великият лидер трябва да е концентриран и отдаден като лъв, но в същото време трябва да е любезен като агне. Истинският лидер води със състрадание, взимайки, винаги,  предвид емоциите и перспективите на другите. Истинският лидер не използва позицията си, за да потъпква чувствата на другите, той използва властта си да отглежда и развива останалите.

4. Той поема отговорност

„Този който е лидер, трябва винаги да действа сам. Действайки сам, приема всичко сам.” Фердинанд Маркос

Лидера е напълно отговорен за резултатите на тези, които води; добрите резултати, лошите резултати, и крайно отвратителните резултати. Затова много отказват да бъдат лидери; често отговорността е съкрушителна, а успеха, които зависи от другите, може да изглежда невъзможен. Проблемите на хората със сигурност възпират желанието да водиш. Великите лидери ще се издигнат над тези злочестия и ще изскочат победоносно в лицето на привидно невъзможното. Истинският лидер, търпеливо ще обучи и след това поведе екипа си към победа.

Истинският лидер ще води отпред, когато има опасност и ще поеме отговорността за провал; той ще води последен, когато побеждава, така че да може последователите да оберат овациите.

5. Той знае къде отива

„Лидерството е способността да превръщаш вижданията си в реалност.” Уорън Дж. Бенис

Великия лидер обрисува завладяваща визия, която хората искат да следват. Но нищо не свърша с това; истинският лидер се грижи да подсигури необходимите действия и стъпки, за да осигури превръщането на визията в реалност. Великият лидер знае, че „нищо не се случва просто така”. Харесва ми изказването на Хари Труман: „Хората правят историята, а не обратното. В периодите, когато няма лидери, обществото тъпче на едно място. Развитието се случва, когато смели, сръчни лидери сграбчат възможността да променят нещата към по-добро.”

6. Той знае как да стигне там

„Лидерството е, преди всичко, способността да причиняваш болка и да се освободиш от нея – краткосрочна болка за дългосрочна печалба.” Джордж Уил

Великите лидери знаят как да стигнат до крайната си цел. В процеса на стигането до там, може и да им се наложи да причинят краткосрочна болка, така че да могат другите да получат дългосрочна печалба. Понякога има нужда от напрежение преди да се открият добрите перспективи. Истинският лидер знае, че, за да постигне целите си, трябва да пожертва комфорта на някои най-близки приятелства.

Великият лидер знае, как да стигне до желаното му състояние.

7. Той ще стигне там

„Ефективното лидерство не е в това да се изнасят речи или да бъдеш харесван; лидерството се определя от резултатите, не от средствата.” Питър Дракър

Когато всичко е казано и направено, нищо няма значение, освен резултата. Резултатите са нещо, с което не може да се спори. Казват, че проверката на пудинга е в яденето и са прави. Истинският лидер, рано или късно, ще доведе екипа си до победа. Победата е най-важна, тя е основният белег на великия лидер.

В заключение

Избери да станеш истински лидер, днес. Много хора зависят от теб, не позволявай да се провалят.

Източник: http://www.mrselfdevelopment.com/

Превод: Константин Георгиев