Konstantin Georgiev

1. Стигаш до края си, изпълнен с щастие и удовлетворение, защото съзнаваш, че – използвал си до пълен предел талантите си, най-добрите си ресурси и пълния си потенциал, за да извършиш прекрасна работа и да живееш върховен живот.
2. Стигаш до края си със съзнанието, че си играл по критериите за концентрирано съвършенство и си се придържал към безупречни стандарти във всяко нещо, което си правил.
3. Стигаш до края си с шумно ликуване, затова, че си имал силата на духа винаги да се изправяш пред най-големите си страхове и да осъществяваш най-смелите си визии.
4. Стигаш до края си и осъзнаваш, че си човек, който е изграждал хората, а не който ги е разбивал.
5. Стигаш до края си с разбирането, че макар пътят ти невинаги да е бил лек, когато си бил повален, бързо си се изправял на крака и оптимизмът никога не те е напускал.
6. Стигаш до края си и си озарен от невероятната слава на феноменалните постижения и високите ценности, които си внесъл в живота на хората, на които си имал щастието да служиш.
7. Стигаш до края си и си във възторг от силната, етична, вдъхновяваща и съчувствена личност, която си станал.
8. Стигаш до края си и осъзнаваш, че си истински новатор, който е проправял нови пътеки, а не е следвал отъпкани пътища.
9. Стигаш до края си, заобиколен от колеги, които те наричат рокзвезда, клиенти, които твърдят, че си герой и любими хора, които те смятат за легенда.
10. Стигаш до края си като истински лидер без титла и знаеш, че добрата работа, която си свършил, ще живее дълго след теб, а животът ти ще остане като модел за осъществяване на възможностите.

Източник: „Лидерът, който нямаше титла” от Робин Шарма
www.robinsharma.com

Превод: Неза Михайлова

Статията е публикувана с любезното съгласие на Sharma Leadership International Inc.!

Десетте човешки съжаления

1. Стигаш до последния си ден, а блестящата песен, която е трябвало да бъде твоят живот, си е останала неизпята вътре в теб.
2. Стигаш до последния си ден, а никога не си използвал естествената сила, която носиш в себе си, за да извършиш велики дела и да постигнеш велики цели.
3. Стигаш до последния си ден и разбираш, че никога не си вдъхновил друг човек с примера си.
4. Стигаш до последния си ден и с болка осъзнаваш, че никога не си поел смели рискове и така никога не си пожънал славни награди.
5. Стигаш до последния си ден и разбираш, че си изпуснал шансовете си за съвършенство, защото си повярвал на лъжата, че трябва да се примириш с посредствеността.
6. Стигаш до последния си ден с разбито сърце, защото така и не си усвоил умението да превръщаш злополучието в победа и оловото в злато.
7. Стигаш до последния си ден изпълнен със съжаление, защото си забравил, че в работата си е трябвало да помагаш радикално на другите, а не само на себе си.
8. Стигаш до последния си ден с чувството, че в крайна сметка си живял живота, който обществото те е обучило да желаеш, а не живота, който истински си искал да живееш.
9. Стигаш до последния си ден и осъзнаваш факта, че не си реализирал най-добрите си дарби, нито си се докоснал до специалния гений, който е заложен в теб.
10. Стигаш до последния си ден и откриваш, че е можело да бъдеш лидер и да оставиш света много по-добър, отколкото си го заварил. Но си отказал да приемеш тази мисия, просто защото много те е било страх. Затова си се провалил. И си пропилял живота си.

Източник: „Лидерът, който нямаше титла” от Робин Шарма

www.robinsharma.com

Превод: Неза Михайлова

Статията е публикувана с любезното съгласие на Sharma Leadership International Inc.!

Очаквайте: Десетте човешки победи!